Любопитно25 ноември 2021

Американците преяждат на Деня на благодарността от... патриотизъм

Как социолозите тълкуват за нацията по ритуалите

изображение: iStock

Социолозите вярват, че ритуалите, практикувани в дадена култура, служат за утвърждаване на най-важните ценности и вярвания на тази култура. Тази теория води началото си от основателя на социологията Емил Дюркхайм и е потвърдена от безброй изследователи в продължение на повече от век. Според социолозите, изследвайки ритуал, можем да разберем някои основни неща за страната, в която се практикува. Ето как виждат те Деня ня благодарността*.

Прекарвайки време със семейството и приятелите си на Деня на благодарността, хората потвърждават близките си отношения. Денят на благодарността подчертава стереотипните американски роли в половата йерархия. Преяждането, свързано с Деня на благодарността, илюстрира американския материализъм и изобилие.

Може би не е голяма изненада, че да се съберем, за да споделим ядене с близки, показва колко важни са отношенията с приятелите и семейството в нашата култура, което далеч не е уникално американска особеност. Когато се събираме заедно, за да участваме в този празник, ние на практика казваме: „Вашето съществуване и отношенията ни са важни за мен“ и по този начин тази връзка се потвърждава и укрепва (поне в социален смисъл). Но има и някои по-малко очевидни и определено по-интересни неща.

Празникът на Деня на благодарността и ритуалите, които практикуваме, свързани с този ден, разкриват половите норми на нашето общество. В повечето домакинства в САЩ жените и момичетата вършат работата по подготовката, сервирането и почистването след празненството. Междувременно повечето мъже и момчета по същото време вероятно гледат и/или играят футбол.

Разбира се, нито една от тези дейности не е изключително преимущественна за някой от двата пола, но те са предимно такива, особено в хетеросексуални условия. Това означава, че Денят на благодарността служи за потвърждаване на отделните роли, които вярваме, че мъжете и жените трябва да играят в обществото, и дори какво означава да бъдеш мъж или жена в нашето общество днес. С други думи, благодарствените ритуали осигуряват платформа за мнозина да живеят и да продължат хетеронормативните стереотипи.

Една от най-интересните социологически констатации за Деня на благодарността идва от Мелани Валендорф и Ерик Дж. Арнулд, които пречупват наблюденията си през призмата на социологията на потреблението. Те публикуват анализите си в Journal of Consumer Research през 1991 г. Според тях ритуалите за приготвяне на храна, ядене, преяждане и как говорим за тези преживявания сочат, че Денят на благодарността наистина е празник на „материалното изобилие“ - да има на разположение много неща, особено храна. Те отбелязват, че доста скучните аромати на ястията от традиционната трапеза за Деня на благодарността и натрупаните купища храна - сготвена, сервирана и консумирана, показват, че изглежда е важно количеството, а не качеството.

В своето проучване на състезания от типа „кой ще изяде по-бързо и повече едикакво си", социологът Присила Паркхърст Фъргюсън стига до извода, че актът на преяждане утвърждава изобилието на национално ниво. В статията си от 2014 г. в „Контексти “ тя пише, че нашето общество има толкова много храна, че гражданите му могат да я ползват за спорт. В тази светлина Фъргюсън описва Деня на благодарността като празник, който „чества ритуално преяждането“, който има за цел да почете националното изобилие чрез консумация. Социоложката обявява Деня на благодарността за патриотичен празник.

И накрая, в глава от книгата „Глобализацията на храната “ от 2010 г. , озаглавена „Националното и космополитът в кухнята: Конструиране на Америка чрез създаване на гурме храни“, социолозите Джосе Джонстън, Шон Бауман и Кейт Кернс разкриват, че Денят на благодарността играе важна роля в определяне и утвърждаване на типа американска идентичност. Чрез проучване на това как хората пишат за празника в кулинарни списания, техните изследвания показват, че яденето и особено приготвянето на ястията за Деня на благодарността е оформена като американски обред. Те заключават, че участието в тези ритуали е начин за постигане и утвърждаване на американската идентичност, особено за имигрантите.

Трябва да се отбележи обаче, че няма единствена „американска“ идентичност и Денят на благодарността не се чества или дори не се разглежда в положителна светлина от всички американци. За много коренни народи в САЩ Денят на благодарността е национален ден на траур, който признава насилствените действия на белите колонисти срещу коренните племена в продължение на стотици години.

Източник

*Денят на благодарността е национален празник, празнуван на различни дати в Канада, САЩ, някои от Карибските острови и Либерия. В САЩ се празнува на 4-тия четвъртък на ноември, а в Канада – на 2-рия понеделник на октомври. В тези страни това е официален празник. Традицията в САЩ и Канада води началото си от английските заселници, но в Обединеното кралство той не е основен празник. Подобни светли дати съществуват и в календарите на Германия и Япония.

По своята същност, това е религиозен празник, изразяващ благодарността на хората към Бог за плодородната реколта и нещата, които са придобити през изминалата година благодарение на Неговата щедрост и благодат.