Здраве5 април 2015

Казваме "Тук е студено", когато ни трябва нечие докосване…

Обичаме самотатa, но здраво стискаме мобилния си телефон…

Казваме "Не приех обаждането ти, защото бях заета", а всъщност ни е срам да си признаем, че вече не изпитваме радост, когато чуем този глас…

Казваме "От теб повече нищо не ми трябва", когато не можем да получим това, което искаме...

Казваме "Животът ми е безсмислен", когато искаме да ни разубедят, че това е така…

Казваме "Благодаря ти, че те има", когато не можем да кажем "Обичам те"…

Казваме "Не трябвам на никого", когато всъщност не сме нужни на един единствен човек…

Казваме "Ще се справя", когато се притесняваме да помолим за помощ…

Казваме "Ти си добър приятел", когато забравим да допълним "…но не можеш да си за мен нещо повече от това"…

Казваме "Това не е най-важното", когато знаем, че просто нямаме друг избор освен да се примирим…

Казваме "Имам ти доверие", когато се страхуваме, че сме се превърнали в играчка…

Казваме "Завинаги", когато не искаме да погледнем часовника…

Ние казваме толкова много неща, че когато на езика ни останат онези най-важни две последни непроизнесени думи, ние свиваме устни, гледаме в земята и мълчим....

Присмиваме се на смъртта и купуваме килограми хапчета в аптеката...

Казваме, че животът е прекрасен и отиваме до магазина да купим още една бутилка с водка...

Не ни пука за хорското мнение, но постоянно питаме "Как изглеждам?"…

Пишем тайните си дневници и тайно копнеем някой да ги прочете...

Научаваме децата си първо да ходят и говорят, а после да седят и да мълчат...

Обичаме самотата и здраво стискаме мобилния си телефон в ръката…

Източник