Светът в теб28 април 2023

Духовната литература като духовна практика

Четено може да е форма на медитация

Снимка: Wikimedia.org

Четенето обикновено не се възприема като духовна практика. Някои духовни учители се съмняват, че книгите изобщо са от полза. Една дзен поговорка гласи: „Пръстът, който сочи към луната, не е луната“. С други думи, не можем да опишем неописуемото – не можем да изразим духовния опит с думи, устно или писмено.

Освен това, ако разчитаме твърде много на книгите, има опасност да бъдем пленени от идеи и концепции - да се увлечем от изучаването на картата и напълно да загубим връзка с пейзажа. Освен това съществува риск да изпаднете в интелектуална гордост - вярвайки, че достъпът до сложно езотерично знание по някакъв начин ви отличава от невежите хора.

Но все пак има книги, които опровергават поговорката за „пръста и луната". Те все още могат да бъдат самата луна, те излъчват будност. Читателят може да преживее епизод на пробуждане, докато чете отделни пасажи или стихове, или дори постепенно да премине през целия процес на осъзнатост докато чете тези вълшебни редове.

Без съмнение има поети, които успяват да окажат такова въздействие върху хората - например Уолт Уитман или Руми. Всъщност поезията е много ефективно средство за предаване на будност, защото кара читателя да се успокои и да замръзне. Поезията не може да се чете по същия начин като електронната поща или вестникарската статия - трябва да забавите темпото, да включите вниманието и възприемчивостта си. В този смисъл четенето на поезия може да се счита за форма на медитация.

Знам случаи, в които четенето е важен фактор за постепенното пробуждане. Повечето от споделилите ярък духовен момент са чели Екхарт Толе. Неговите писания имат невероятна способност да инициират пробуждане у читателя... Барбара ми разказа за постепенно пробуждане, дошло в резултат на психологически катаклизъм, съчетан с четене на духовна литература. Тя преживяла чудовищно опустошение след внезапния крах на брака си, продължил 32 години. Това състояние я измъчвало, докато непознат в книжарница не й препоръчал книгата на Екхарт Толе „Силата на настоящето“. Ето как тя описа въздействието, което книгата оказала върху нея:

„Същата вечер прочетох тази книга от кора до кора и всяка глава ми помогна да разбера какво се случва с мен… Книгата ми даде насока да продължа напред. Тази нощ спах добре за първи път от седмици."

След това тя прочела други книги на Толе, на Байрън Кати и някои от моите работи. Тя започна да се примирява с разпадането на брака си, научила се да вижда чудото и красотата на настоящия момент - и в крайна сметка открила, че нейният мироглед се е променил напълно. Сподели ми това:

„Пет години след това събитие, което тогава недвусмислено ми изглеждаше като „катастрофа“ (разпадането на брака), стигнах до приемане и удовлетворение. Светът отново събужда в мен силен интерес и страст... Обзета съм от чувство на благодарност и благоговение. Определено съм щастлива."

Из „Скокът: Психологията на духовното пробуждане" , Стив Тейлър