Организирането винаги е било най-ефективният инструмент, който съм използвала, за да живея тук и сега. Знам, че това е причината, поради която все още мога да работя много часове през седмица и също така да имам желание и енергия да го правя.
Сигурна съм, че най-добрият начин да организирате живота си е да си водите дневник, който ще използвате както за личния си живот, така и за работа. Най-често планирам работните си дела за една година, а личните - за няколко месеца. Хората често се чудят как го правя. Ще ви дам пример. Да предположим, че ме помолят да отида в Япония да чета лекции. В същия ден си задавам въпроса как се чувствам сега, при вземането на решение да пътувам за Япония догодина. Ако нагласата ми е - да, с удоволствие - веднага се съгласявам.
Много хора ме питат откъде знам, че ще мога да отида на това пътуване след година. Представете си, ако изпратя съобщение на тялото си, че може да го направи и и то няма да ме подведе. Самият факт, че знае предварително за моите планирани пътувания, лекции и обучения, му помага да се подготви. Това е причината да боледувам рядко.
Изминаха 28 години, в които пътувах и преподавах курса „Слушай своето тялото“ и 50 години откакто планирам графика си предварително. Не пропуснах нито една среща, дори и да имах ларингит, хрема или някакво друго заболяване. Спомням си, че през цялото това време ми се случи да отменя срещи само веднъж за една седмица поради азиатския грип. Оттогава физическите ми проблеми никога не са били толкова сериозни, че да ми попречат да изпълня договорените задължения. За мен това е добър начин да живея тук и сега.
Освен това, преди да се съглася, винаги проверявам предложението с чувствата си. Ако обстоятелствата ми попречат да изпълня уговорките, дълбоко в себе си знам, че Вселената е подготвила нещо по-добро за мен и без страх отказвам задълженията си.
Същото важи и за писането на статии и книги. Казвали са ми: може би пишеш само когато имаш вдъхновение да присъстваш в настоящия момент? Всъщност получавам вдъхновение, защото всички часове, които отделям за писане, са планирани в дневника ми. И това се отнася за всичко, което пиша: курсове, лекции, статии за различни списания или нова книга.
Сякаш предупреждавам вътрешния си БОГ, когато имам нужда от вдъхновение. Така че се подготвям психически за това. Когато пиша, започвам със списък със задачи, след което структурирам различните етапи от темата, за която трябва да пиша. Вдъхновението идва от само себе си, защото съм тук и сега. Човешкият контакт е много ценен за мен, предпочитам да преподавам, отколкото да пиша.
Всичко, което записвам в дневника си, ми помага да живея в настоящия момент, защото аз сама решавам да направя това, което е написано в него. Затова според мен е важно да записвате всичко, което искате да направите. Способността ми да съчетавам работа с хоби и до днес ми носи много радост. Наистина нямам чувството, че работя. По-скоро се чувствам заета. Мога да кажа, че работя само тогава, когато правя нещо, което харесвам не чак толкова. Но това се случва само няколко часа седмично. Така че обичам това, което правя, и това ми позволява да имам достатъчно енергия, за да съм в крак с всичко.
В навечерието на следващия ден винаги проверявам какво пише в дневника ми. Благодарение на това по време на сън се настройвам психологически. На сутринта минавам през списъка, който нарекох „Не е спешно!“ Правете го, когато имате свободно време. Ако някои задачи от този списък станат важни, аз ги пренаписвам в дневника си.
Ако се оплаквате, че никога нямате време за себе си, знайте, че подобно отношение ви пречи да изживеете пълноценно всеки момент от живота си. Искрено вярвам, че навикът да планирате всичко предварително помага да живеете всеки момент за себе си, защото вие сами го избирате. Не забравяйте, че дори да мислите, че правите нещо за друг човек, ако сте честни със себе си, ще разберете, че преди всичко го правите за себе си. Важно е да разберем, че само ние сме създателите на живота си.