Светът в теб18 август 2023

Всеки провал съдържа скрито семе на бъдещ успех

Всеки триумф съдържа скрита причина за бъдещо поражение

Худ. Роза Бонер, Wikimedia Commons

На северната граница на древен Китай живял човек, който цял живот отглеждал коне. Казвал се Сай Унг, което буквално означава „старограничен жител“.
Един ден най-добрият му кон успял да се освободи и препуснал в галоп към хоризонта. Племената Ху били враждебни към китайците и всички в селето били убедени, че конят на Унг е загубен завинаги.
Конете били много ценни за хората, живеещи по границата, и подобна загуба се считала за голямо нещастие. Съселяните на Сай Унг го посетили, за да изразят съчувствие и подкрепа, но бащата на Сай Унг ги изненадал с вида си. Той изглеждал спокоен и невъзмутим. За тяхно още по-голямо недоумение старецът попитал: „Кой знае, може би това е благословия?“
Няколко месеца по-късно жребецът се върнал в конюшнята с другар - красив чистокръвен кон. Богатството на Сай Ун изведнъж се увеличило. Хората дошли да се полюбуват на грациозното животно и да поздравят новия му собственик, но бащата на Сай Унг отново не показал никакви емоции. „Кой знае, може би това е за лошо?“
Синът на Сай Унг обожавал ездата и решил да се поразходи с ата, но паднал лошо и си счупил крака. Пак се стекли разтревожени селяни да изразят съчувствие и да утешат роднините. Дядото отново мълчал без да трепне, както винаги. Само измърморил: „Кой знае, може би това е благословия?“
Година по-късно племето Ху събира армия и преминава границата на Китай. Всички здрави млади мъже са мобилизирани, за да отбраняват китайските територии. Водят се ожесточени боеве, жертвите са много. Загиват девет от десет от жителите на северната граница. Синът на Сай Унг обаче не бил сред тях. Не го взели във войската, заради счупен крак, който не зараснал и младежът куцал. Заради недъга си той избегнал ужасната съдба на връстниците си и семейството му преживяло войната без загуби.

Така една благословия може да бъде нещастие, а нещастието – благословия. Те безкрайно се трансформират едно в друго. Как се проявява съдбата е наистина непонятно за нас.

Този текст е точен преразказ на китайска притча, взета от древния текст Huainanzi – класика, която формира тъканта на китайската култура. Китайците знаят добре тази история и са измислили фраза, която я обобщава: „Сай Унг губи коня си. Кой знае дали това не е благословия?“ Тя действа като мехлем, когато сте изправени пред неблагоприятна ситуация, в която ви се струва, че всичко е против вас. Когато сте разочаровани, обезсърчени и сте загубили всяка надежда, поговорката ви напомня, че нещата може да не са такива, каквито изглеждат.

Мъдреците учат, че всичко се случва с причина. Временните поражения и разочарования съдържат златно зрънце урок. Точно както трябва да приклекнете, за да скочите по-високо, преминаването през урока в дух на смирение ще ви даде допълнителната енергия, от която се нуждаете, за да преодолеете следващото препятствие. И ако го погледнете по този начин, тогава кой ще каже, че едно неблагоприятно на пръв поглед събитие не може да бъде прикрита добра новина?

Дао говори за баланс и всеки аспект от живота е важен и ценен. Не трябва да изпадаме в депресия и обезсърчение, докато все още можем да действаме. Другата страна на монетата е също толкова вярна. Тоест, когато сме изправени пред нещо, което изглежда като предимство, не трябва да се поддаваме на еуфория и да ослепеем, без да забелязваме семето на неблагополучието, което лежи в средата на нашия напредък.

Всеки тъмен облак има сребърна облицовка - и обратното, сребърна облицовка рамкира тъмен облак. Или, както го описва глава 58 от „Лао Дзъ - Дао Дъ Дзин - Книга за Пътя и за силата на Пътя":

„Нещастието е това, от което зависи късметът.

Късметът е мястото, където се крият неприятностите."

Ин съдържа Ян; Ян съдържа Ин. Всеки провал съдържа скрито семе на бъдещ успех. Всеки триумф съдържа скрита причина за бъдещо поражение. Ето защо бащата на Сай Унг не се разстройва от лошите новини, но и не се вълнува от това, което другите смятат за добри новини.

Всичко се свежда до умереност. Без умереност животът е като люлка. В началото може да е вълнуващо, но непрекъснатите възходи и падения бързо ще ви изморят и ще направят спокойствието невъзможно.

Чрез умереността животът се доближава до грациозния и лек идеал на ууей – идеалът за действие без привързаност. Все още изпитвате радост и тъга, но без изтощителната интензивност на емоционалните крайности. Вие участвате пълноценно и в празника, и в траура, но никога не прекалявате – и в двата случая. Вместо върхове и спадове в непрестанен режим, животът се превръща в поредица от заоблени хълмове. Резките възходи и падения са изключение, а не правило.

Това не означава, че ставаме дебелокожи или избягваме силните емоции. Животът не губи солта си. Кроткото приемане на всичко, което той ви предлага, не е причина да избягвате решителни действия.

Из „Дао на ежедневието“, Дерек Лин