Светът в теб22 ноември 2023

Страданията ни идат от това, че спорим с живота, какъвто е

Една мисъл е безвредна, докато не повярваме в нея

Снимка: Wikimedia Commons

Всеки може да промени живота си само за едно денонощие. Стига да осъзнае, че до момента на събуждането е бил в робството на мислите. Че объркващите твърдения на мозъка го подтикват към неефективни действия и повторения на грешките. И най-важното, че не светът и хората карат някого да си чувства нещастен, отхвърлен и жертва на несправедливост, а неговите собствени възприятия и предразсъдъци.

Кейти Байрон в бестселъра си „Да обичаш това, което е“ обяснява как да стане тази трансформация, която не може да се нарече точно процес, по-скоро осъзнаване. Тя нарича стъпките по това преобразяване на мислите – Работата. Та, според Байрон, Работата се изразява в това всеки честно да отговори пред себе си на четири въпроса. В каквото и да вярвате, те само ще увеличат вярата ви, казва авторката. Ако нямате вяра, те ще ви дадат радост. И ще изгорят всичко, което не е вярно за вас. Те ще доведат до реалността, която винаги ви е очаквала.

Вие сте учителят, когото сте чакали. Вие сте този, който може да прекрати страданието ви. Работата ти позволява да влезеш навътре в себе си и да намериш своето щастие, да изживееш това, което вече съществува в теб – непроменливо, неподвижно, вечно присъстващо, вечно чакащо. Не е необходим учител.

Ние страдаме само когато вярваме в мисъл, която противоречи на това, което се случва в момента в реалността, което е. Когато умът е напълно ясен, тогава обект на нашето желание става това, което е.

Ако искате реалността да е различна от тази, която е в действителност, тогава можете да опитате да научите котката да лае. Можете да опитвате отново и отново, но в крайна сметка котката пак ще ви погледне и ще издаде звук „мяу“. Няма смисъл да желаем реалността да е различна от това, което е. Разбира се, ако искате, можете да прекарате остатъка от живота си, опитвайки се да научите котката си да лае.

Но ако обърнете внимание на това, ще видите, че подобни мисли възникват в ума ви десетки пъти на ден. „Хората трябва да бъдат по-добри“. „Децата трябва да се държат добре“, „Моите съседи трябва да се грижат по-добре за моравата си.“ „Опашката в магазина трябва да се движи по-бързо“, „Моят съпруг (или съпруга) трябва да се съгласи с мен.“ „Трябва да съм по-слаб (или по-красив, или по-успешен)“... Тези мисли изразяват желание реалността да бъде различна от това, което е. Мислите ли, че това звучи депресиращо? Ти си прав. Целият стрес, който изпитваме, е причинен от неприемането на това, което е.

***

Хората, които са нови в Работата, често ми казват: „Но ако спра да се съпротивлявам на реалността, това ще ме направи слаб. Ако просто приема реалността такава, каквато е, ставам пасивен. Може дори да загубя желание да действам.“ Отговарям им с въпрос: „Вие наистина ли сте сигурни, че това е истина? Какво ви дава повече сила: „жалко, че загубих работата си“ или „останах безработен, какви разумни решения мога да взема сега“?

Работата показва, че трябва да се случи това, което си мислил, че не е трябвало да се случи. Трябвало е да се случи, защото се е случило и никакви разсъждения не могат да го променят. Това не означава, че го оправдавате или одобрявате. Това означава само, че можете да гледате на нещата без съпротива и без объркването, причинено от вътрешната ви борба. Никой не иска децата му да се разболеят, никой не иска да претърпи автомобилна катастрофа, но когато това се случи, каква е ползата от мислени протести срещу това? Това не ни води до никъде, но ние продължаваме да се съпротивляваме, защото не знаем как да спрем.

***

Съпротивата ми срещу реалността ми причинява болка. Можем да бъдем уверени, че реалността е добра такава, каквато е, защото изпитваме напрежение и объркване, когато спорим с нея. Не изпитваме чувство за естественост или баланс. Когато спрем да се сблъскваме с реалността, поведението ни става просто, гъвкаво, приятелско и лишено от страх.

***

Ако ти живееш живота си и аз мислено живея твоя живот, тогава кой тук живее моя живот? И двамата сме някъде там. Психически съм зает с твоите проблеми, опитвайки се да те променя и да те напътствам и това ми пречи да се занимавам със личното си израстване. Отделен съм от себе си и се чудя защо животът ми не върви както трябва.

Да мисля, че знам точно кое е най-добро за някой друг – това е намеса в чуждия свят и самонадеяност, за която плащам скъпо. Дори да се прави в името на любовта, това е егоцентризъм, а резултатът е напрежение, безпокойство и страх. Та аз дори не знам кое е правилно за мен самия? Това е единственият въпрос, който би следвало да ме занимава.

Следващия път, когато се почувствате стресирани или неудобно, запитайте се в чии работи сте се намесили в ума си и ще се засмеете! Този въпрос може да ви върне към себе си. И може да стигнете до разбирането, че никога не сте присъствали в настоящето си, а мислено сте прекарали целия си живот в делата на други хора.

***

Една мисъл е безвредна, докато не повярваме в нея. Не самите ни мисли, а придържането ни към тях причинява страдание. Да се ангажираш с една мисъл означава безусловно да вярваш, че тя е истина. Самата вяра е мисъл, към която сме привързани, често с години...

***

Мислите са като лек бриз, или листа по дърветата, или падащи дъждовни капки. Те се появяват по същия начин и като ги изследвате, можете да станете приятели с тях. Ще спориш ли с дъждовна капка? В дъждовните капки няма нищо лично, както и в мислите. Ако един ден приемете болезнена идея с разбиране, може да ви се стори интересна следващия път, когато възникне. Това, което изглеждаше като кошмар, сега е просто интересно. Когато се появи отново, може да я намерите забавна. И следващия път може просто да не го забележите. Това е силата да обичаш това, което е.

***

Вместо да разберем първопричината за стреса – мисълта, ние се опитваме да променим нашите стресиращи чувства, като насочваме търсенето си навън. Опитваме се да променим някой друг или се обръщаме към секса, храната, алкохола, наркотиците или парите, за да спечелим временен комфорт и илюзията за контрол.

***

Или се привързваш към мислите си, или ги изследваш. Друг вариант няма.

Четирите въпроса по Работата
1. Това истина ли е?
2. Можеш ли да си абсолютно сигурен, че това е истина?
3. Как реагираш, когато вярваш в тази мисъл?
4. Какъв щеше да си без тази мисъл?