История24 май 2022

Говорим както мислим, живеем както говорим и пишем

Г. Марков: Българският език продължи да живее с болестите, които го бяха заразили и застрашително да линее

Днес е празник на българския език - най-скъпото ни и най-важното за оцеляването на нацията заедно с красивите ни земи и добрите ни хора. Нека го опазим. Хемингуей е казал, че думите убиват творческия дух, но няма как без тях да изразим мислите си. Подбрахме цитати от български автори, живели по различно време, но оставили безценните знаци от своето перо в културната съкровищница на България. Вижте как в писанията им се отразява историята.

Езикът ни е много хубав и много по-съвършен, отколкото предполагаме; но бедата е, че той се знае твърде зле от голяма част на образованото общество.

Кирил Христов

Изкован от стомана и гранит, ти вплиташ в себе си най-нежните струни на човешката душа, най-недоловимите колебания на човешкия ум.
Стоян Чилингаров

Секи народ трябва да се хвали със своя език, трябва да открива и да се опознава с неговите богатства, а ние българете вървим наопаки…

Любен Каравелов

Но и тъй, както е днес, езикът ни е, както казах, пак великолепен по звучност, по изразителност и по енергия. И ние си го обичаме като едно от най-скъпите наследства, завещани нам от дедите ни.
Иван Вазов

Ругатните са като ехо в турска баня.

Антон Дончев

Причината за обедняването на езика е, за съжаление, ОБЕДНЯВАНЕТО НА ПРЕДСТАВИТЕ. Бедни представи, бедна мисъл, бедно слово. Това е желязната взаимозависимост между умственото складче и онова, което излиза наяве било чрез писането, било чрез изговореното слово.
Николай Хайтов

Българският език продължи да живее с болестите, които го бяха заразили, продължи застрашително да линее, да се изприщва от всевъзможните чуждици, поднасяни му безотговорно от полуинтелигентни чеда, и да губи здравия си пулс, оставен от класиците. Предполагам, че езикът на днешните български вестници и списания е най-малко два пъти по-беден, по-нечетивен и празен от съдържание, отколкото езикът на българските вестници и списания отпреди 50 и повече години. Когато при прочит преминете от класическа българска книга към съвременна книга, сътресението, което чувствувате, е горе-долу същото, каквото би почувствувал ездач на кон, който след галоп из равно поле, навлезе всред камънаци и падини. Другият случай, при който най-ярко можете да почувствувате грозотата и празнотата на съвременния български език, е преводът на чужд език. Всеки, който се е опитвал да преведе на чужд език днешни български писания, се е натъквал на тяхната непреводимост, която идва главно от странното съчетание на наивност, неточност и баналност. По някое време бях започнал да изрязвам вестникарски и писателски безсмислици. Скоро се натрупа голяма купчина, която бързо нарастваше и поради липса на място трябваше да се откажа от това занятие.

Георги Марков

Въпросът за днешното състояние на българския език е много голям въпрос. Той е въпрос преди всичко за живота, който хората живеят, и за правото да мислят и казват свободно всичко, което ги вълнува. За какво богато и красиво слово може да се говори, без да има свобода на словото?
Георги Марков

Никога преди в българската история такава пошла вълна на чуждопоклонничество не бе заливала страната. И макар, че въпросът с тези имена бе повдиган многократно, никой не се зае да го разследва и да открие защо българските майки и бащи почнаха да наричат децата си с чужди имена?

Георги Марков

Онези сполучливи, богати и красиви народни изрази...са точно такава рядкост, каквато рядкост са хубаво написаните художествени произведения. Защото ако езикът на един народ, от една страна, е отражение на живота на този народ, то от друга страна, езикът влияе върху самия живот. Или ако животът подхранва човека с бедни представи, то тия бедни представи от своя страна водят човека към беден живот. И по силата на тази взаимна връзка между живот и език, ние наблюдаваме истинско единство между живота и езика на всяко духовно осакатено човешко същество, както и на всяко духовно богато същество. Баналностите, безсмислиците, клишетата, празните изрази, с които са залети българските вестници, днес не биха представлявали никаква опасност, ако не биваха поемани от милиони хора, ако не влизаха в тяхната делнична употреба, ако хората не започнеха да говорят като вестниците.
Георги Марков