Изкуство26 януари 2023

Който не казва истината за себе си, не може да казва истината и за другите

Вирджиния Улф остава в литературната история с дълбоката болка на яркия талант

Вирджиния Улф, родена като Аделайн Вирджиния Стивън (26 януари 1882 - 28 март 1941) е британска романистка, издател, феминистка и автор на разкази и есета. Една от най-ярките представителки на изящното слово и модернизма във Великобритания през миналия век. Най-известните й шедьоври са "Ден и нощ", "Стаята на Джейкъб", "Мисис Далауей", "Към фара", "Орландо. Биография".

След завършването на последния си роман „Между действията“, Улф изпада в депресия - състояние, характерно за лабилната й психика, в което се е потапяла често през годините. Войната, разрушаването на дома й в Лондон по време на немските въздушни атаки, както и хладният прием на написаната от нея биография на нейния приятел Роджър Фрай влошават състоянието й до такава степен, че тя не е в състояние да пише повече.

На 28 март 1941, на 59 години, Вирджиния напълва джобовете си с камъни и се потапя във водите на река Оуз, която тече близо до дома й. Тялото й е намерено едва на 18 април. Ленард, съпругът й и неин съратник и издател, я погребва под едно дърво в градината на къщата им в Родмел, Съсекс.

Всеки човек има минало, укрито в него като страници от книга, известна единствено на него самия; хората обаче съдят само по заглавието.

Големите общности от хора са невменяеми.

Една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза.

За първата си рецензия получих един фунт, десет шилинга и шест пенса и с тези пари си купих персийски котарак. А после у мен заговори честолюбието: котарак – това, разбира се, – е много добре. Но на мен ми е малко. Искам кола. Ето така започнах да пиша роман.

Историята на мъжката съпротива срещу женската еманципация е едва ли не по-интересна от историята на самата еманципация.

Лично аз предпочитам хората пред карфиола.

Когато въпросът е силно спорен - и въпросът за пола е такъв - човек не може да се надява да каже истината. Той може само да покаже как е стигнал до своето мнение, което поддържа. И единствено може да даде на своята аудитория възможността да определи своите собствени заключения, докато наблюдават ограниченията, предразсъдъците и предубедеността на говорещия.

Който не казва истината за себе си, не може да казва истината и за другите.

Хуморът е първото, което се губи при превода.

Ужасно е като признание (той си сложи отново шапката), но на петдесет и три годишна възраст човек вече почти не се нуждае от други хора. Самият живот, всеки миг от него, всяка капка, тук, в този момент, сега, под лъчите на слънцето, в Риджънтс Парк — това вече е достатъчно. Дори предостатъчно.