Изкуство17 ноември 2022

С възрастта започвате да подбирате с кого да се биете...

Мартин Скорсезе за насилието, бедността и киноизкуството

Снимка: Wikimedia.org

На 17 ноември 1942 г. е роден един от великите филмови творци на съвремието ни - Мартин Чарлз Скорсезе - американски режисьор, актьор, продуцент и сценарист от италиански произход, носител на Оскар. Скорсезе е царят на гангстерските филми и насилието е човешкият порок, който силно го вълнува и присъства изявено във всичките му творби. Той предпочита да работи с Робърт де Ниро и Леонардо ди Каприо. Скорсезе е носител на близо 105 различни филмови награди, включително „Златна палма“ на филмовия фестивал в Кан, „Златен глобус“ за режисура, „Еми“ за режисура на драматичен сериал и „Оскар“. Сред любимите филми на публиката са "Коварни улици", "Шофьор на такси", "Разяреният бик", "Последното изкушение на Христос", "Добри момчета", "Нос страх", "Казино", „Авиаторът“, „Вълкът от Уолстрийт“. Последният му филм "The Irishman" е с бюджет 200 млн. долара.

Интелигентността винаги побеждава.
Не разбирам рап и не го слушам. Но той не може да бъде спрян. Правят го деца, които нямат друг начин да се изразяват, защото писането на музика е по-евтино от правенето на филм, а и нямат достатъчно богат речник, за да учат литература и да напишат книга. Те живеят на дъното...
Киното задоволява вечната потребност на колективното несъзнавано - потребността на хората от споделени спомени.
Имаше истински бум в американската икономика през 80-те години на миналия век и се появиха куп милиардери. Какво означава това? Че всичко е постигнато за сметка на огромен брой други хора.
Най-трудната част е да запазиш истинската простота.
С напредването на възрастта от време на време трябва да избирате с кого да се биете. Когато си млад, воюваш с всички. Вие сте като боец на ринга, който се бори с всеки, който излезе на него. С възрастта трябва да осъзнаете: изчакайте, не си струват усилията, бъдете търпеливи, докато започне монтажът...
Може би греша, но ми се струва, че с времето се научаваш да мислиш, преди да действаш.
Насилието ме засяга сериозно. Това е част от това кой и какво съм и някак прониква във филмите ми, но не го забелязвам.
Колкото по-богата става една страна, толкова повече бездомни и бедни хора биват изхвърлени от живота на улицата. Изритват ги, за да не ги забележат средната класа и богатите. Но ние все още носим отговорност. Наистина не разбирам как можем да се справим с това.

Не ме канят в Белия дом, когато гледат филмите ми там. Всички са поканени, но аз не съм.
Шести брак за католик не е шега. От друга страна, кварталът, в който израснах, беше известен с това, че там се случваха по-често погребения, отколкото сватби. Оттогава сватбите ми се струват единствената защита срещу смъртта.
Струва ми се, че всеки чувствителен човек трябва да разбере, че насилието не може да промени света, а ако го промени, то е само временно.
Веднъж обсъдихме проблема с насилието с Ричард Гиър, който е ученик на Далай Лама от много години. Той казва: "Може би ненасилието е революционно?" Може би е така. Може би това е крайна форма на революция. В крайна сметка каква е нашата същност? Жестокост или любов, съжаление? И едното, и другото. Но рано или късно една от страните трябва да спечели.
Истинската природа на човека е да бъде състрадателен и да обича.
Не мисля, че има разлика между фантазията и реалността по отношение на начина, по който те трябва да се изобразят в един филм. Разбира се, ако живеете по този начин, вие сте клинично луд.
Винаги казвам на по-младите режисьори и студенти: направете го, както са го правили художниците… Учете се от старите майстори. Обогатете палитрата си. Разширете платното. Винаги има още много за учене.

Източник