Светът в теб7 май 2017

Защо се родих българин?

Думи на Петър Дънов за избора на душата да дойде по нашите земи

Качествата, върху които българинът трябва да поработи

Всеки човек, дошъл на Земята, се е облякъл с материя, взета от неговия народ. Като българи вие носите плът, изтъкана от българска материя. Трябва да се освободите от недъзите, свойствени на българската материя – лъжата.
В българина личните чувства са толкова силно развити – отчаянието. Българинът има крайно честолюбие. Българинът е толкова честолюбив, толкова горд, че всеки си мисли, че е роден за министър, за цар.
Най-големите критици в света са българите. Горделив. Оплаква се. Не е точен. Преувеличава.
Всички сили на българина засега се развиват разрушително. Българинът е преобилен с енергия, но му трябва мекота. Дето и да се съберат двама българи, все ще спорят.
Българинът е мързелив, но като се хване да работи, той работи. Най-трудното е да го накараш да работи даром.
Българите духовно трябва да се повдигнат, в материалното на тях не им върви.
Най-характерната черта на българина е неговата упоритост. В Европа няма по-упорит от него. Той е черният дроб на човечеството. Сатурн характеризира българина. Сатурн е емблема, която показва причините на отклонението. Човек трябва да изучава отношението на доброто и на злото в света, не може да се разреши едно противоречие, ако не се разбере Сатурн.
Сатурн прави човека разсъдлив, той всякога внася нещо отрицателно във всичко. Той все е на особено мнение...
Българинът бързо се разочарова, няма свято нещо за него. Щедрост му липсва. На 100 българи 12 от жените проявяват благородство и 10 от мъжете. А трябва поне 25%, за да се подобри положението на българина.
В моите изследвания народ, който най-малко благодари на Бога, това са българите. Нямат почитание нито към Бога, нито към приятелите си. Бих желал да развиете едно качество в себе си, един от големите недъзи на българите е, че нямат почитание един към друг.
Да има човек обхода, това е много мъчно. Един народ, който има обхода, може да прогресира. Като станете сутрин, пожелайте на българина да има обхода.
Българинът има една черта – не обича да му заповядват. Остави го свободен, ще направи много повече за тебе.
Българинът има добри черти, но едно важно чувство му липсва – любов към Бога.
Аз искам да намеря онези честни, справедливи, благородни българи, които не крадат, не лъжат, не злословят. Те са здравите и добри българи. На тези българи аз ще измия краката и ще ги нарека мои братя.

Добрите качества на българина

Защо се родих българин? Българинът, това е само една гама, през която ще минете. Народите са училища, в които се възпитават хората. Вие ще минете през всички народи.
Всеки народ изработва известни качества, които ще станат придобивка на цялото човечество. Всеки народ развива една специфична черта. Германецът е работлив, англичанинът е справедлив, французинът е учтив, италианецът пее, българинът е твърд като скала. Българинът развива твърдост. Твърдостта е неговата специфична черта. Да бъде човек твърд, това е една божествена черта. Единствено Бог е твърд и неизменяем. Центърът на твърдостта е горе, на главата, на най-високото място. Твърдостта е задна стража, поставена на главата, да не дойде някой неприятел отзад. Българите са турени в тила на цялото човечество, да го пазят от лошите духове. Ако издържат и го запазят, те ще се прославят. Когато духовният свят иска да кали човека, да му придаде повече твърдост, изпраща го на земята между българите. Когато иска да придаде на някой велик дух твърдост, пак го изпращат да се роди българин. Който иска да се справя с мъчнотиите, да придобие твърдост, става българин. Българинът е професор по твърдостта.
Най-първо са живели тук старите траки, които са се наричали „благати" хора или благари. Те са правили добрини. От тях българинът е приел мистичното. После са дошли славяните, от които българите са приели духа на жертвата и самоотричането. Най-после са дошли Аспаруховите българи. От тях българите са наследили храбростта и волевия елемент.
Старите българи на Балканския полуостров, служили на Благия Бог, затова се нарекли българи. Това е духовното тълкувание на думата българин. Вторите, които са дошли, са се отклонили малко от пътя си и са изгубили религиозното си чувство.
От 5400 години небето подготвя българския народ за днешната епоха. Понеже цикълът много е напреднал, то време за отлагане няма, а и дума не може да става за отменяне. Българският народ, ще не ще, ще изпълни своята задача. Могат да останат 300 хиляди българи, но възложената им от небето мисия ще изпълнят.
Българите трябва да се повдигнат духовно.
Едно нещо, което може да повдигне българите, е да дойдат под влиянието на Венера, да развият финес.
Сега, в тая епоха, българите имат условия да пречистят своите сили, да укрепнат. Българският народ не се нуждае от пари, защото земята му е богата, не се нуждае от чужди умове, защото животът е в него, не се нуждае от съветите на другите за работа, защото е работлив. Не отрича съдействието на други, но ония, които искрено го обичат.
Аз познавам душата на този народ. Тя е изстрадала много от своите учители, проповедници, управници. Тя има още малко да пострада, след което веднъж завинаги ще се освободи от старото робство.
Днешните страдания на българите се дължат на усилията на разумния свят да ги пробуди за мисията им.
Аз искам да намеря онези честни, справедливи, благородни българи, които не крадат, не лъжат, не злословят. Те са здравите и добри българи. На тези българи аз ще измия краката и ще ги нарека мои братя.
Мнозина ме питат: каква е мисията на българския народ? Ако приложат Христовото учение, те биха запалили целия свят и биха го освободили. Аз бих желал да бъдете носители на новото учение и дето минете, да изтриете сълзите на хората, да ги освободите от всякакви болести, от сиромашия, от недъзи, от страдания. Бъдете синове на Бога, синове на Любовта. България е духовният кредитор на Европа.
Ако богомилите успяха да раздвижат европейските народи и да внесат необходимото просветление, то сегашните българи имат не по-малката задача – да поднесат на човечеството най-високия идеал – любов към Бога. България ще бъде духовен кредитор, духовен разсадник по целия свят.
България е единствената страна на Балканския полуостров, която има представител в Божествения свят. Това е необикновена привилегия, но и голямо задължение. Ето защо българинът трябва да бъде крайно внимателен – на първо място в отношенията си с Божествения свят, след това към народите и след това към своя собствен народ. Да погледне много отговорно към своята съдба. Благословението от „горе" трябва да бъде оправдано. „Българин“, в космичния смисъл на думата, е човекът на духа. Оттук съвсем неслучайно България е средище на духовен подем – извор на идеи, люлка на новото учение.
Всички могат да тъпчат българите, но като погледне Бог към дланта си, казва: „Тук са те". Заслужава човек да бъде тъпкан от хората, но името му да бъде написано на Божията ръка.