Светът в тебВаклуш Толев / 3 март 2024

Трети март

Българите сме живели в робство, но българският дух никога не е бил робски!

В историята на всеки народ има съдбовни моменти. Те са една велика провиденция, в която националният дух, социалната потреба и личната воля на присъстващите определят това, което наричаме историзъм.

В нашата история, не само като обикновено мислене, а и като исторически регистър, стои Трети март като Ден на Освобождението ни. Безспорно Трети март е ден на освобождение, но не и на свобода! Има много голяма разлика между свободата и това, че могат известни вериги да паднат от човека. Могат да паднат веригите от снагата на една родина, народът може да бъде освободен, но в никакъв случай това още не значи, че живее в свобода! И фактът, че след Освобождението ние осъществяваме много други исторически национални необходимости, показва, че не сме удовлетворени.

Освобождението не е още свобода! То при нас е акт на отмятане на робството в потребата за национално самосъзнание. Освобождението ни дава право да правим своя социална политика, но само свободата може да създаде нова психология! Това е тайната, с която ние тръгваме да живеем. Свободата е мистично живеене! Ето защо нашите бунтовни трибуни красиво са написали: „Свобода или смърт“. Колко тънко е казано: „свобода или смърт“! Тайната на този повик е човешката жертва пред олтара на свободата. Ако съберем костите на падналите за свободата на България, ще имаме още една Стара планина.

Свободата не е само да бъде махнат чуждият поробител. Не е проблемът, че тя е болезненост в душевността на всеки, когато я загуби – тя е потреба и тогава, когато я имаме, за да може да бъде осмислена и възкачена в служение на националния дух. И отговорността ни е, че свободата е негова присъщност. Но не всякога един народ може да поеме поточността на енергията на националния дух в себеосъществяването му през хилядолетията в своето историческо битие. Националният дух се осъществява в пълнотата да се осмисли жертвата за свобода! Ако един народ не осъзнае, че свободата е по-скоро бъдеще, отколкото само налична употреба заради благополучие или просперитет, той загубва правото си на съществуване – нещо, което българският народ, за радост на неговата духовност, не загубва в своето право на присъствие.

В българската духовна принадлежност да се прави история стои идеята за свобода! Тя е най-същественият елемент в националното ни духовно вълмо. Заради свободата като психологическа даденост и като историческа последователност никога българският народ не е правил роби – никъде никого не е оробявал. Затова, независимо от протяжното време, което той прекарва тук в робия (почти седемстотин години от своята тринадесетвековна история), оцелява, защото свободата е в душата му. Когато някой иска да пороби тялото, трябва да знае, че свободният в душата си може да робува, но никога не е роб! Защото оробяването е социална формула, а робството е проблем на психология!

Българите сме живели в робство, но българският дух никога не е бил робски!

Така че Трети март 1878 г., който ни донася освобождение, не е плод само на волята да ни освободят, а и една извикана причина.

Какво се съдържаше в пазвите на нашето Възраждане, за да можем да дочакаме оня ден, в който с един акт, наречен Санстефанският договор, се даде това, което се нарича Освобождение и което беше едновременно и открадната радост на хиляди въжделения. От какво е предшествано Освобождението – защото то не ни е дадено даром? Две големи идеи има в пазвите на нашето Възраждане, които будят възхищение, тъй като те плодят и извикват жертвата. Идеи, които са големият вик, за да се събуди Европа в своята безсъвестност по отношение съдбите на поробените от Османската империя – идеи, узрели вече в съзнанието на българите.

Първата идея е Освобождението като историческа съдба и лична потреба. Тя е както социална категория, която прави свободно общество, така и път за личности, които в протежението на робството излизат на бунт, когато е досегната лична или семейна чест!
Втората идея е целостта на нацията като духовен излив и културна самозащита. Преди да получим освобождение, ние вкусваме от един духовен излив и една голяма идея за свобода – свободата като култура.

Така се ражда в народа ни идеология за освобождение и в същото време – опорност в идеята за цялост.
Тези две идеи имат дихание, имат огнени езици в притежанието на народа ни, който се намира в робство, но прави своите велики клади. Именно тези идеи очертават три постулата, обосновали и осъществили Освобождението.

Първо, осъзната необходимост за свобода, която издига тезата за държава! Когато не е извикана на живот тезата за държавата като необходимост, идеята за освобождението трябва да я роди.

Второ, жертвена готовност за свобода, с която светът ни познава, след това се прекланя, после се възмущава и събужда собствената си съвест! Жертвата не е само изпитание на готовност, тя е себесъзнание за изграждане!

Трето, ръка на провиденцията за свобода, която е същностна необходимост – гонг за свобода! Може след петстотин години да е, но е ръката на Божията благодат.

Голямата идея за Освобождението е имала тези три постулата и народът като в интуитивен сън, като в една психоза ги е носил и реализирал. Без съчетанието им ние трудно бихме се осъществили в тезата си за свобода.

Твърдението, че свободата не сме получили даром, можем да подкрепим с онези събития, които сами за себе си са исторически (защото не всяко явление, отбелязано в пътеката на даден народ, има характера на историчност). Ние, носейки свободата си като вътрешна необходимост, за освобождението си правим достатъчно много деяния, които могат да бъдат характеризирани като воля на търсенето му.

Тази воля съхранява националната ни енергия в Балкана, където се ражда четничеството, войводството; след това в емиграцията и в революционните комитети се ражда идеята за общо въстание...

Волята за Освобождението се излива в три посоки: лъча на религията, лъча на просветата и лъча на борбата!

След това Априлското въстание като цялостно национално будно чувство, изявено в приложност, в края на краищата като неизбежна необходимост извиква и войната...

Трети март! На този ден, на който не можем да не дадем признание и който ни е дал отворени врати да се осъществим в идеята за свобода, не можем да не направим своя смирен поклон, не можем да не запалим своя вощеница. Тази вощеница трябва да бъде нашата съвест, която никога не бива да гасне, защото страстите на времето като зли ветрове могат да я люлеят!

Всичко за делата и словата на Ваклуш може да намерите в Списание 8, бр.1/2023 г.