Д-р Рюдигер Далке: Няма хапче, което лекува душата
За да предотвратим инфекции, трябва да водим нашите битки на духовно ниво, убеден е световноизвестният психотерапевт

Световноизвестният лекар психотерапевт д-р Рюдигер Далке пристига в България през август, за да ни научи как да трансформираме своите заболявания и да преобърнем живота си. По време на беседите и практическите си семинари в София, Варна и Бургас той ще ни покаже как да осъзнаем причината за симптомите си, как да извадим на светло нашите страхове и да се излекуваме.
- Д-р Далке, вие имате различна от общоприетата теория за болест и симптом. Ще разкажете ли малко повече за нея?
- Мисля, че всеки симптом има собствено значение и иска да ни каже нещо. Има огромна разлика между моите виждания и това, в което модерната медицина вярва. Учените изследват само причината, свързана с миналото и влияеща върху настоящето, т.нар. causa efficiens, или действащата причина. Моят метод разглежда също целевата причина (causa finalis) – тази, която е свързана с визията ни за бъдещето, която също може да повлияе на настоящето, както и формалната причина (causa formalis), която пък е свързана със структурата и със самата форма на нещата, която също има ефект. Ще ви дам един пример, за да разберете по-добре. Представете си ситуация, в която на Световното първенство по футбол е отсъдена дузпа. Топката е на 11 метра от вратата, а нападателят се затичва към нея и я рита. Въпросът е защо го прави? Логиката на съвременната медицина намира причината в звука на свирката. Но истинският запалянко няма да повярва, че причината е само тази, няма как да е тренирал толкова дълго време само за да действа въз основа на съдийския сигнал. Аз бих открил друг, много по-важен отговор на този въпрос и това е в желанието на футболиста да вкара гол и да стане световен шампион с отбора си (т.е. бъдещето). Това е целевата (крайната) причина. Формалната причина е това, че топката е точно на 11 метра от вратата, а не например на 7 м и това са правилата на играта. Разглеждането на разнообразието от причини прави разликата в обясняването на симптомите.
- Какво е скритото послание на болестите и кой е всъщност най-големият урок, на който ни учат те?
- Това е различно за всяка болест. Моделът зад рака е растеж, в този случай нашата задача е да развием по-конструктивен и здравословен растеж на ниво съзнание. Произходът на инфекцията е битката. За да предотвратим инфекции, би било по-добре да водим нашите битки на духовно ниво, отколкото на физическо. Защото обикновено каквото не можем да разрешим в душата си като конфликт, слиза на физическо ниво, където се разиграват „на живо“ всички наши занемарени и изоставени проблемни теми. Мога да обобщя, че причината за всяка болест е продължителното отлагане или избягване на определена емоция. Енергията на тази емоция не може да бъде освободена и остава в тялото, като се превръща в болест. Няма как да избягаме от емоциите си, няма как да им кажем „не“ и да ги отречем. Те винаги ще се появяват и ще се заявят в материалния свят. Затова смятам, че най-глупавото нещо в модерната медицина е опитът за предотвратяване. Затова всички усилия и огромни бюджети, които се инвестират, не водят до намаляване на болестите дори и с един процент.
- Ако потискаме негативни емоции като страх, гняв, недоволство и чувството за вина, това как ни се отразява?Отрицателни емоции не са лоши в своята същност. Оценката за добро и лошо се дава от ума
- Страхът например ни прави отбранителни, а гневът е много неразвита форма на агресия, така че всяка емоция има собствено и различно значение. Нашата задача е да насочим енергията в тези емоции към по-конструктивно ниво. Така че т.нар. отрицателни емоции изобщо не са лоши в своята същност. Оценката за добро и лошо се дава от ума. Емоцията бива класифицирана от ума като „Това не е добро. Не бива да се чувствам така…“. Ние го наричаме гняв, срам, вина, страх. Много често обвиняваме за тези чувства някаква ситуация или някого. И започваме да се борим срещу тях, вместо да пускаме тази емоция и да я изваждаме на светло. И какво се случва? Колкото повече се борим с емоциите, толкова повече те се увеличават. Можем да ги потискаме за известно време, но това е бомба със закъснител.
- А как да се научим да ги изразяваме, за да не „гръмне“ бомбата и да нанесе тежки физически последици?
- За това би било много полезно, ако намерим архетипа – какво стои зад тази емоция и какво я е причинило. Така че, ако открием агресия зад гнева, лесно можем да открием конструктивния израз на тази емоция, която е смелост и конфронтация на горещи теми, вземане на решения… На практика можем да се научим да променяме отношението си към така наречените лоши емоции. Най-добрият начин е да ги посрещнем и да променим перспективата на ума от „Това е лошо и не мога да го почувствам“ на „Здравей, мой гняв. Дълго време не се виждахме. Ти си добре дошъл тук“. Опитайте това и вижте какво ще се случи.
- А болестта при децата как да я тълкуваме?
- Тя е урок и за самите деца, и за техните родители. Всяка душа се съгласява с мястото на своето въплъщение. И разбира се, понякога е голяма задача да поемем отговорността за тежки проблеми. Например за жена ми и за мен беше трудно да приемем, когато открихме по време на третия месец от бременността, че дъщеря ни има синдром на Даун и голям сърдечен проблем. Но го приехме.
- Какво представлява за вас медицината?
- Думата „медицина“ идва от латинската дума medere, която означава „измерване“. Буквално значи „да търсим центъра“. И медитацията се стреми към същото. Съвременната медицина е загубила това си предназначение, докато медитацията все още иска да ни помогне да намерим своя баланс и хармония. Ако сме спокойни в нашия център, ние сме на прав път към постигането на вътрешен мир.
Това, което потискате, е това, което не искате да приемете. Разпознайте го.
- На базата на вашите опит и практика кои са най-честите сигнали, които душата ни дава, а ние пренебрегваме и след това се стига до болестите на физическо ниво?
- Ако вече сме уморени сутрин, то ние губим интерес към собствения си живот, чувстваме липса на енергия и интерес към всичко. Така се превръщаме в хронично нещастни и разочаровани – нямаме мотивация. Но това е само началото. Следващите сигнали идват от чест дискомфорт в ежедневието. Това могат да бъдат симптоми като главоболие, ниско или високо кръвно налягане, както и всяка друга болка в тялото. И разбира се, приемаме хапчета, за да ги поправим. Но истината е, че няма хапче, което може да излекува душата. И ако не вземем мерки срещу тези симптоми, е все едно сме имали дим в къщата и просто сме изключили предупредителната система – в един момент ще се разрасне в пожар и ще стане по-страшно. И тогава идват по-тежките сигнали – възможен е сърдечен удар, инсулт или сериозна диагноза като рак. Какво да правите? Огледайте се около себе си – какво ви липсва? Това, което потискате, е това, което не искате да приемете. Разпознайте го.
От духовна гледна точка стресът е сигнал за отделяне от целостта, това е страхът на егото за собственото му оцеляване.
- Много хора твърдят, че най-големият бич на новото време е стресът заради динамичния живот, който водим. Вие какво мислите?
- Съгласен съм с това. От моя опит смея да кажа, че най-добрият начин да се избегне това огромно количество стрес е чрез медитация и миротворна храна. От духовна гледна точка стресът е сигнал за отделяне от целостта, това е страхът на егото за собственото му оцеляване.
- В този случай как да тълкуваме паникатаките, които според съвременната медицина се случват именно при прекомерен стрес?
- Животните, отглеждани за масово производство, трябва да чакат дълго време в кланици, докато бъдат брутално убити. По пътя си към т.нар. „убиваща кутия“ произвеждат всички хормони на безпокойство и страх, които с кръвта си изпращат към месото. Когато след това хората консумират това месо, те буквално се хранят с този страх. Паническите атаки са много редки при хората, които ядат миротворна храна и са спрели консумацията на месни продукти.
- Да приемем, че сме установили къде е първоизточникът на проблема. Какво следва?
- Първо трябва да открием корените на проблема. Тогава можем да го разгледаме в контекста на нашия живот и да променим ситуацията. Умственото познание не е достатъчно и е безполезно, ако няма реализация. Трябва да се случи осъзнаване, за да може симптомът да загуби своята причина да съществува. И тук е мястото да поканя всеки, за когото темата представлява интерес, на семинарите и беседите ми в София, Варна и Бургас, за да можем заедно да научим как да потънем дълбоко в чувствата и емоциите си, как да посрещнем най-големите си страхове и как да ги разтворим под светлината на нашето съзнание. Ще видите какви чудеса ще се случат тогава в живота ви.


Още по темата:

Иисус от Назарет: Всичко е възможно за този, който вярва
Божият син за любовта, приятелството, трудните избори и себеотрицанието

Велика събота е
Богослуженията днес са най-дълбокото духовно и литургично проникновение във вечния смисъл на Христовите спасителни действия

Има ли духовност в чистенето с прахосмукачка?
Забравихме, че Бог е навсякъде и във всичко

И дай ни силата да станем и да продължим отново, дори когато чувстваме, че това е невъзможно
Три молитви за всеки ден

Разпети петък е
Това е денят, в който разпънали на кръст невинния Агнец – „изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове"

За да видите истинския свят, трябва да замълчите вътрешно
Съветите на Дон Хуан за осъзнаване на истинската действителност

Бог прави вместо теб тежките неща, но трябва да му позволиш да дойде в живота ти
За да решиш един проблем, търси в себе си откъде произлиза - от егоизма ти или от някоя страст, казва отец Харалампос Пападопулос

Гама-съзнание
Психологът Моника Балаян откри първо за нас, българите, ключовете към пълната свобода

Кой е най-добрият отговор на нетърпението?
То е емоция, която можем да се научим да опитомяваме

Какво бихте казали на по-младото си аз?
Писменото послание до ваша друга версия е чудесна терапия за психиката и душата

Жените са загубили връзка с дивото в себе си
Те следват мъжките правила, вместо да чувстват, докосват, танцуват, обичат, свързват, създават...

7 съвета за справяне с разочарованието
Отнасяте се към себе си като към машина и забравяте, че вниманието, грижата и самоизключването също са важни

В огледалото не виждах никого
Изповед за пропадането и изцелението на една жена с инсулинова чувствителност