Светът в тебСтив Тейлър / 28 юни 2023

Какво ни тласка към героичен алтруизъм

Колкото по-кратко обмислят действията си хората, толкова по-вероятно е те да са алтруисти

Цветя в памет на жертвите на бомбения атентат в Манчестър Арена през 2017 г. на площад Сейнт Ан, снимка: Wikimedia Commons

При терористичните атаки почти винаги има съобщения за хора, проявили героичен алтруизъм, въпреки животозастрашаващата опасност. Стандартните научни теории се надпреварват да обясняват подобни безкористни и героични действия. Импулсивното желание да помогнеш в ситуации, които са високорискови, ни навежда на мисълта, че алтруизмът е естествен за човешките същества.

Преди шест години, на 22 май 2017 г., родният ми град Манчестър, Англия, претърпя терористична атака. Атентатор самоубиец взриви самоделна бомба във фоайето на зала след концерт на Ариана Гранде. Двадесет и трима души бяха убити, а над 1000 ранени, повечето от тях– тийнейджъри и деца.

Атаката беше трагично напомняне за бруталността и унищожението, които произтичат от най-лошите аспекти на човешката природа. Случката обаче има и друга страна...

В доклад, поръчан от кмета на Манчестър и разследващ терористичния акт, се отбелязват „стотици, ако не и хиляди прояви на лична храброст и безкористност“. Докладът описва „героичните действия на обикновени хора, дали първа помощ и успокоение на пострадалите, както и помогнали при транспортирането на жертвите“.

Хора от публиката и други, притекли се на помощ след атентата, помагали на полицейските служители и изнасяли ранени от мястото на трагедията. Разпоредителите на концерта изградили с телата си жива стена, за да спрат хората да отиват към дима. Мъж на име Стивън Джоунс, който бил близо до залата, се втурнал да помага. Той извел от мястото на трагедията много окървавени деца – плачещи и уплашени. С негов приятел вадили парчета от ръцете на децата, помогнали и на тежко пострадала от взрива жена. Джоунс разказва пред журналисти: „Беше просто моят инстинкт – да отида и да помогна на хората.“

Парамедикът Дан Смит, който е бил на мястото на инцидента, коментира: „Имаше невероятно количество хора, които правеха каквото могат, за да помогнат... Видях хора да се обединяват по начин, който никога не съм виждал преди... Нещото, което ще запомня повече от всичко друго, е човечността, която бе проявена от всички.“

Липса на страх от опасността и смъртта

Актовете на героичен алтруизъм почти винаги са характеристика на кризи и извънредни ситуации. Когато животът на човек е застрашен, обичайно е свидетели или минувачи да действат импулсивно, за да се опитат да го спасят, дори ако това включва риск за собствения им живот. Това се отнася както за дребни инциденти – като опит за спасяване на някого от удавяне или скачане от влакова платформа, за да се спаси някой, който е паднал на коловоза – така и за големи бедствия, като земетресения или самолетни инциденти. Такива примери противоречат на теорията за ефекта на страничния наблюдател, която твърди, че наблюдателите не са склонни да помогнат в присъствието на други странични наблюдатели. (Тази теория беше до голяма степен дискредитирана през последните години.)

Човек може да очаква подобни актове на героичен алтруизъм да стават по-редки с нарастването на личния риск, но това не е така. При терористични атаки почти винаги има съобщения за проява на героичен алтруизъм, въпреки сериозната опасност за живота на спасителите.

През 2019 г. терорист присъства на конференция за рехабилитация на нарушители в Лондон. Изведнъж започва да буйства с два ножа. Убива двама други участници в конференцията. Терористът бяга навън с намерението да убие и други. Минувачи и участници в конференцията бързо го обграждат в кръг, размахвайки импровизирани оръжия като пожарогасител и дълъг бивник от нарвал (взет от стената на конферентната зала). Хората успяват да повалят терориста на земята и го държат по очи до пристигането на полицейски служители. Всичко това се случва, въпреки че той е с жилетка на камикадзе (по-късно се оказа, че е фалшива). Един свидетел описва как пешеходец „тича през трафика и прескача централната преграда, за да се изправи срещу нападателя... Удивителна смелост.“

Терористичните атаки в Париж от ноември 2015 г. показаха няколко случая на алтруистичен героизъм. В зала Bataclan, където бяха убити 89 души, охранител на име Диди рискува живота си, за да насочи около 400-500 души към безопасно място, превеждайки ги през аварийните изходи до близкото студентско общежитие. Бременна жена, която той спасил, споделя: „Животът няма да ми стигне, за да му благодаря за това, което направи. И благодарение на него бебето ми има майка. Тази нощ видяхме най-лошите неща, най-лошите прояви на човешките същества. Но тогава видяхме и най-доброто нещо...”

Същност на екстремния алтруизъм

Теориите на неодарвинизма и еволюционната психология представят хората като безмилостни генетични машини, загрижени единствено за оцеляването и възпроизводството. От такава гледна точка алтруизмът е проблематичен, особено на екстремни нива като тези, описани по-горе. Ако човешкото поведение е мотивирано от егоизъм, защо сме готови импулсивно да поставим под заплаха собствения си живот в името на непознати?

Много е важно, че изброените прояви на алтруизъм са импулсивни. Те се случват внезапно, без никакво съзнателно обмисляне. В поредица от проучвания, ръководени от психолога Дейвид Ранд (от 2012 г. и 2014 г.), е установена силна връзка между импулсивността и алтруизма. Учените стигнали до извода, че колкото по-кратко обмислят действията си хората, толкова по-вероятно е те да са алтруисти.

Способността ни да усещаме страданието на другите поражда импулс за облекчаване на това страдание. В изследване на героизма от 2019 г., озаглавено „Създаването на герой“, авторите отбелязват, че една от основните характеристики на героите е „всеобхватното чувство за съпричастност“.

Жестокостта на тероризма произтича от разединението – идеологическата абстракция, която разделя привържениците на реалността и стойността на другите човешки същества. За разлика от това, героичният алтруизъм произтича от фундаментална връзка между човешките същества, която позволява съпричастност и предизвиква импулс за спасяване на живота на другите.

Източник