Светът в теб27 юни 2023

Започнете с малките неща по пътя към осъществяване на целта

Препоръките на Гурджиев за прилагането на самонаблюдението като елемент на пробуждането

Снимка: Wikimedia Commons

Георги Гурджиев е бил човек, който постоянно е отправял предизвикателство към своите последователи и е оставил своите препоръки за развитие на осъзнатостта.

Самонаблюдението и самоанализът, ако се правят правилно, могат да ни доведат до осъзнаването, че нещо не е наред с нашата машина и с нашите функции в нормалното им състояние. Ние сме наясно, че мечтаем и че използваме само малка част от себе си в живота и работата. Повечето ни възможности остават нереализирани, повечето ни способности остават неразвити. Чувстваме, че не вземаме от живота всичко, което може да ни предложи, поради определени функционални дефекти в нашата машина, която в състояние на сън не може да получава достатъчно впечатления. Идеята за самоизследване придобива ново значение. Сега виждаме всичките си функции такива, каквито са, и също така знаем какви биха могли и трябва да бъдат. Чудим се дали има смисъл да изследваме себе си такива, каквито сме сега.

Наблюдавайки себе си, ние забелязваме, че самото самонаблюдение внася някои промени във вътрешните ни процеси. Започваме да разбираме, че самонаблюдението е инструмент, който ви позволява да промените себе си, начин да се събудите. Наблюдавайки себе си, ние, така да се каже, насочваме лъч светлина към вътрешните процеси, които досега са работили в тъмнина. Под въздействието на тази светлина започват да се изменят самите процеси.

Самонаблюдението е възможно само след като спечелим внимание. Трябва да признаем, че вниманието не е в нас и нашата цел е да го спечелим. За да направим това, трябва да започнем с малко. Например, амбициозен пианист не може да научи всичко наведнъж, а само постепенно. Ако искаме да свирим мелодии, но не искаме да се упражняваме, няма да получим истинска музика. Ще извлечем от инструмента само какофония, която измъчва слуха на другите. Същото важи и за живеенето и преживяването на психологическите идеи: за да разберете нещо, е необходима дълга, упорита практика.

Първо трябва да се опитаме да направим малки стъпки. Ако се стремим към големи неща от самото начало, никога няма да постигнем нищо и нашите прояви ще бъдат като какафонии, които всяват у другите само отвращение към нас.

За да направи нещо сложно, човек първо трябва да се научи да прави нещо просто, като осъзнава, че има два вида правене – автоматично и такова, което има цел. Трябва да вземем нещо просто и да го превърнем в наша цел, наш бог. Нищо не трябва да ни пречи – това е единствената ни задача. Тогава, когато се справим с него, можем да си поставим по-голямо предизвикателство. Днес имаме влечение към неща, които са твърде големи за нас. Ние никога няма да можем да ги направим. И това желание ни пречи да правим малките неща, на които сме способни. Трябва да унищожите това желание в себе си и да забравите за големите постижения. Необходимо е да си поставите за цел да се съпротивлявате на дребните навици.

Нямаме достатъчно енергия за постигане на съзнателни цели, защото цялата ни сила, натрупана през нощта по време на престоя ни в пасивно състояние, се изразходва за негативни прояви. Те са автоматични – за разлика от положителните, волевите прояви. За тези, които са в състояние автоматично да запомнят целта си, но нямат сили да я постигнат, има добро упражнение:

Останете насаме със себе си поне час. Седнете. Отпуснете всички мускули. Оставете асоциациите да възникват, но не се задълбочавайте в тях. Кажете им: „Ако ме оставите да правя каквото искам, по-късно ще изпълня вашите желания.“ Гледайте на асоциациите така, сякаш принадлежат на някой друг – това ще ви позволи да не се идентифицирате с тях. След час вземете лист хартия и напишете целта си върху него. Нека този надпис стане ваш бог – всичко друго не означава нищо. Четете го отново и отново, всеки ден. По този начин то става истински твое, става част от теб – първо на интелектуално ниво, а след това и реално.

Глава от книгата на Георги Гурджиев В търсене на битието: Четвъртият път към съзнанието