Светът в теб24 юли 2023

Няма енергийни вампири, има двупосочна агресия от наша страна

Психологът О. Кононенко: Не другият ни уморява, това е просто невъзможно! Уморяваме се ние самите.

изображение: iStock

Неотдавна публикувахме статия на психолога Олег Кононенко, която предизвика изключителен интерес и достигна до над 1 млн. потребители на мрежата. Тя беше посветена на скрития гняв към майката, който носи постоянна вътрешна тревога, самобичуване и страх.

Олег Кононенко (Ниргуна Радж) е основател на Медитативно-екзистенциалната терапия (МЕТ). Днес ви запознаваме с него и ви представяме още едно негово мнение за скритата вътрешна агресия у всеки от нас, която често не разпознаваме и заради която наричаме другите хора „емоционални вампири“. Казваме за тях, че ни „изсмукват“ енергията, а истината е съвсем друга...

„... През последните години в личната терапия работя все по-малко с неврози и все повече със себереализация, въплъщение на вътрешния потенциал на човек във външното му благополучие, което той осъзнава като усещане за пълнота на живота си, като щастие и успех. И това направление на вече не е свързано с травми и неврози (въпреки че ние успешно работим с тях), а много повече с отключване на потенциала на собствения Аз, наричам го „Аз-терапия“ (самотерапия - бел.ред.)“ Това пише за себе си Кононенко на сайта си.

„Важно е да не оставаме в мечти за цял живот, защото животът ни е ограничен ресурс! Едва 5% от хората се чувстват пълноценни във всеки смисъл, осъзнали са усещането за своята вътрешна, екзистенциална стойност, останалите 95% са зрители в залата, възхищават се, завиждат, оплакват се...“ – казва Кононенко. А ето и неговото становище за един често срещан проблем в ежедневието ни, за който обикновено виним другата страна...

Защо се уморявам от хора?

Много са тези, които се оплакват, че се уморяват от хората, че продължителното общуване ги стресира. Някои психолози смятат, че това е нормално и всеки има право на свое лично пространство, където може да „почине“ от другите, „да презареди батериите си“.

Но въпросът е защо, контактувайки с други хора, ние толкова много „изтощаваме тези батерии“? Какво ви кара да се напрягате толкова много, че искате да прекратите контакта, да избягате от него? Очевидно е, че това е силна, изтощителна съпротива, базирана на желанието да се „превземе“ събеседника, да се утвърдят вашите ценности като абсолют и не съвсем съзнателното желание те да съответстват на определен идеал.

Тоест, не другият ни лишава от сили, не другият ни уморява (това е просто невъзможно!), а ние самите, несъзнателно проявявайки двупосочна агресия в контакт с другите и със себе си. След това се освобождаваме от отговорността за самоизтощаващото поведение и обвиняваме другия човек за нашата умора, някои дори може да си помислят, че си имат работа с енергиен вампир.

Искам да се спра малко по-подробно неосъзнатата двупосочна агресия, която се проявява при контакт с другите, „лишавайки“ ни от сила.

Слагам думата в кавички, защото съм категоричен, че ние самите се лишаваме от енергия като проявяваме агресия срещу съществуващата реалност.

Първият вектор на агресията при контакт е агресията срещу другия. Другият човек е такъв, какъвто е. Той няма да стане различен, само защото на вас ви се иска така. Той не може да ви „унищожи“ с факта на своето съществуване и себепроявление. Неговите възгледи, ценности, поведение – те са неговият опит. Те не са по-добри или по-лоши от вашите.

Ако приемете другия напълно, като уникален феномен, като част от реалността, която не изисква вашето разрешение да бъде (тъй като вече съществува), то неговото присъствие не може да ви натовари и изтощи по никакъв начин. Може да не ви е кой знае колко интересно, но това е историята на някого другиго, която можете спокойно да приключите и това е!

Но ако вие влизате в контакт, разчитайки на своя мироглед, опит, ценности, сякаш се опитвате да промените другия, „да го убедите, пречупите, да го вкарате в правия път“, тогава това ви изтощава. Вие сами си правите мечешка услуга. С вашата тийнейджърска незрялост, неприемане, неосъзнато желание за контрол на общуването, вие превръщате танца за двама, оживяващ съзнанието, в изтощителна битка за надмощие.

Вторият, инвалидизиращ вектор на агресията при общуване, е агресия срещу себе си – просто не можете напълно да си позволите да бъдете истински. Опитвате се уж да отстоявате своята автентичност, но демонстрирате друг образ, не вашия. Влизате в роля, разчитате на някакъв въображаем себеидеал или идеален начин на поведение, всъщност разбивайки и изтощавайки себе си, лишавайки се от енергия. И след това хвърляте отговорността за изтощението върху събеседника като го обявявате за непоносим.

Ето два примера за двата вида опустошителна агресия, които възникват при контакт с друг човек.

Агресия, насочена навън: Нощта си е просто нощ. Не може да ви измори и досади, освен ако не искате веднага да я превърнете в ден.
Агресия, насочена навътре: Никое от вашите чувства, поведение или външен вид, само по себе си, не може да ви потисне, стига да не искате незабавно да ги обърнете наопаки, всъщност, извършвайки малко убийство, на екзистенциално ниво.

Помагам на хората да се освободят от несъзнателната, идеалистична агресия в контакт с екзистенциалната реалност, което води до свободно, спонтанно себепроявление, освобождаване на вътрешни ресурси, прави взаимоотношенията с другите продуктивни и хармонични.

Източник