Светът в теб4 декември 2023

Сякаш сме жадни, но пием солена вода

Светът е устроен така, че човек не може да бъде вечно сит и доволен

Илюстрация: Wikimedia Commons

Според будистката философия душевното страдание, което на езика на сутите се нарича „дукха“, а в западната психология – невротични състояния и психози, се причинява от невежество или илюзия.

Тази илюзия идва от факта, че поради определени ограничения на нашия ум, ние не виждаме реалността на нашия живот такава, каквато е в действителност. Работейки в състояние на невежество, правим много грешки, плановете ни постоянно се разпадат, не получаваме това, което искаме и в крайна сметка страдаме от това, което сме получили. Будизмът говори за три основни характеристики на съществуването, които не виждаме, когато сме в състояние на невежество:

1. Анатман (не-аз)

Това свойство на реалността е, че всичко в този свят няма същност. Когато гледаме дърво, умът ни го възприема като цялостен и неделим обект, който има същността на дърво и в това е грешката. Всъщност едно дърво се състои от много отделни процеси и части: въртене на атоми, процеси на фотосинтеза, движение на сок, усвояване на хранителни вещества от почвата, листа, клони, корени, ствол, кора – този списък може да продължи почти до безкрай.

Освен това едно дърво не съществува отделно от почвата, слънцето, кислорода и дори движението на планетите от Слънчевата система. Ако го разделим на съставните му елементи, цялостното понятие просто ще се разтопи. Според будистката философия, дърво е дума, която използваме, за да опишем набор от процеси и части, които сами по себе си са съставени от други процеси и части.

2. Aнитя (непостоянство)

Означава, че в този свят няма нищо константно и непроменливо. Във всеки един момент цялата заобикаляща ни реалност претърпява промени. Ние наблюдаваме явления, но без да проникнем и разберем същността им и ги смятаме за нещо неизменно. Копнеем състоянията на щастие, любов и задоволство да са вечни, но това е невъзможно. Те зависят от множество фактори, които постоянно се появяват и изчезват. Смяната на сезоните, преминаването на деня в нощ и на нощта в ден, кривите на настроението ни в различни часове – това са все изображения на принципа на непостоянството.

3. Дукха (страдание)

Това е едно от най-неприятните качества на живота. От будистка гледна точка съществуването предполага страдание и неудовлетвореност в големи дози. Този принцип до голяма степен следва от първите два и означава простичкия факт, че всичко в този свят е обект на промяна и е непълно само по себе си. Дори това, което се смята за щастие в човешкия свят, а именно задоволяването на желанията, в крайна сметка означава страдание.

Желанието е вид страдание или фина душевна болка. Колкото по-силно е желанието, толкова по-голям дискомфорт причинява в психиката и тялото. Ако получим това, което искаме, тогава дискомфортът изчезва и изпитваме чувство на приятно облекчение. Колкото по-голям дискомфорт изпитваме, толкова по-голямо облекчение идва, когато желанието е удовлетворено.
Но поради непостоянството, след кратко време имаме ново желание. Светът е устроен така, че човек не може да бъде вечно сит и доволен, както другите живи същества. Духът или страданието е движещата сила на цялата вселена, която ни кара да искаме и да извършваме действия. Сякаш сме жадни, но пием солена вода или се опитваме да изгасим огъня, като добавим дърва в него.

Илюзия или невежество означава, че приемаме за съществуващо нещо, което в действителност не съществува, виждаме непостоянното и променящото се като непроменливо и вечно, в източника на страданието ние търсим щастието.

Невежеството създава три вида желания, които ни карат да страдаме

Първо, ние искаме чувствени удоволствия, но пътят към тях минава през страдание и те самите в крайна сметка са незадоволителни.
Второ, когато изпитаме нещо приятно, ние се вкопчваме в това нещо или състояние, искаме да го удължим, което предизвиква страх от загуба и страдание, когато трябва да се разделим с него.
Трето, когато изпитаме нещо неприятно или в нас се появи желание, ние страдаме от факта, че искаме да променим настоящия момент, да добавим нещо или да премахнем нещо.

Когато човек, чрез практиката на съзерцаване на реалността, ясно вижда анатман, анитя и дукха, тогава обектите на копнеж престават да бъдат привлекателни или плашещи. Той ги вижда такива, каквито са в действителност: просто явления, без собствено съществуване, непостоянни и неводещи до задоволство.

В практиката на прозрението се отваря напълно различна гледна точка към живота, освободена от невежество, алчност, омраза, непородена от привличане или отвращение към неща, хора или условия.

Съществуването престава да бъде преследване на удоволствие, вече не очакваме от света и хората това, което те не могат да ни дадат. Съответно изчезва основната причина за неврози и депресия - дългосрочен психо-емоционален стрес, вечната буца напрежение в гърдите, която сме свикнали да усещаме, се стопява. Възстановява се нарушеното равновесие на умствените ни сили, освобождавайки ни от вътрешните окови.