Светът в теб11 декември 2023

Зоната ни на комфорт ще ни убие някой ден

Малките демони пътуват с нас навсякъде под формата на лаптоп или смартфон

Снимка: Wikimedia Commons

Както повечето хора, аз ставам сутрин, защото имам лекция, която трябва да посетя, или работа, която трябва да свърша. Основният мотиватор, към който трябва да се придържам, са обществените норми, а не вътрешната ми убеденост. Но днес лекцията ми беше отменена, така че останах в леглото. Алармата беше настроена за 9:30 сутринта, но аз продължих да се моткам, за да остана в зоната си на комфорт до обяд. Докато ставах от леглото, бързайки за следобедната си лекция, си помислих: удобството на леглото ми някой ден ще се превърне в неизбежността на смъртното ми ложе...

Говоря съвсем буквано. Всички ние се надяваме да умрем в някое легло в даден момент, заобиколени от приятели и семейство. И така – ако не станете жертва на убийство или друга жестока смърт – мястото, където спите всеки ден, е и мястото, където ще прекарате последните си мигове от живота. Може би не точно същото легло, но плашещо подобно. Не е ли това достатъчно добър аргумент за всички нас да станем и да направим нещо с живота си?

Но мисълта ми не е да обсъждаме леглата като такива. Вероятно вашето легло е не само с удобни възглавници и разположение. Около 70% от хората са конфигурирали любимата си електроника в близост до леглата си. Добре, разкайвам се – и аз гледам Netflix на лаптопа си в леглото или сърфирам из социалните медии. Така че този проблем с комфортното зониране в съвременната епоха изглежда стига по-далеч от нашите легла, той е като малки демони, пътуващи с нас навсякъде: под формата на лаптоп или смартфон.

Проучванията показват, че всеки ден прекарваме 40% от будните си часове, взирайки се в екрана. Ако искаме да изчислим колко часа на ден просто прекарваме в „комфортно зониране“, ще стигнем някъде около 14 до 15 часа и това е, ако спите само общо препоръчителните осем часа. И така, ако прекарваме толкова много време в самоутешение, защо на съвременните общества им се налага да се борят със стреса и психологическия дисбаланс толкова усилено?

Моят отговор, като наблюдавам себе си и другите през много етапи от живота, е следният: утешаването на себе си активира вашите механизми за незабавно възнаграждение, но тъй като не води до някакъв съществен растеж, ние губим нашата присъща мотивация и чувство за смисъл. Ставаме роби на допамина, който се отделя в мозъка ни, когато гледаме 50-ия TikTok. Докато се събуждаме от тази кома, значителна част от живота ни е минала, без дори да забележим.

Това води до недоволство от себе си, тъй губим ресурса си да постигаме собствените си цели. Започваме да се чувстваме разочаровани, психологическата ни устойчивост се свива и развиваме постоянно чувство на стрес, защото трябва да наваксаме времето, което сме изгубили.

Опитваме се да компенсираме тази загуба, като жадно и ненаситно поглъщаме съдържание от социалните медии. Опитваме се да участваме във виртуалния живот като се изказваме по теми, по които смятаме, че сме компетентни. Ние не се опитваме да се откъснем от шестте или седемте часа на ден, които губим поради зониране на комфорта, но бързо преминаваме през деветте, които остават.

Със сигурност осъзнах това през изминалата седмица. Усетих, че бавно, но сигурно попадам в капана на комфорта. Всичко започна от едно разболяване. Имах нужда от малко време, за да се възстановя. След два дни тялото ми се чувстваше по-добре и реших да се върна към нормалния си живот, но не ми се получи... Въпреки че физически бях много добре, умът ми все още беше обвързан с комфортното ми изживяване да лежа в леглото цял ден и продължавах да се чувствам изтощен, въпреки че си бях дал достатъчно време за „презареждане“.

Симптомите ми: изключително трудно ставах сутрин, непрекъснато цъкане в социалните медии без да знам как съм стигнал до там, чувство на дезориентация, липса на възможност да изпълня задачите, които бях планирал. Бавно, но сигурно се опитвам да се измъкна от това и въпреки че все още съм напът да се възстановя от „прекомерното утешение“, чувствам, че отново контролирам нивата на допамин и животът ми възвръща инерцията си.

Та стигнах до няколко препоръки, които мога да споделя с вас, ако и вие като мен не искате да залепнете в зоната си комфорт и да не помръднете от нея до сетния си час:

Ако се изморите, научете се да си почивате, а не да се отказвате

Когато сте мудни или усещате, че достигате предела на работоспособността си през деня, починете си. Подремнете, медитирайте или се поглезете с кафе и добър сладкиш. Не се утешавайте със зониране, защото има вероятност да не можете да се върнете обратно в работния процес.

Корабът винаги е в безопасност на брега, но не за това е построен

Не забравяйте, че докато сте в зоната си на комфорт първоначално се чувствате добре, но това в крайна сметка ще доведе до влошаване на вашата мотивация и устрем. Намерете ново хоби или се ангажирайте с някакви вълнуващи дейности, за да предизвикате прилив на допамин по естествен път, вместо чрез гледане на нов сериал онлайн.