Честит Великден!

Това е най-големият, най-тържественият празник на Христовата Църква, защото ни благовести победата на Христа над смъртта, изкуплението от греха и вечното спасение.

Днес тържествуват вярата, надеждата и любовта. Това е ден на свято веселие и особена радост. "Тоя ден е Господ сътворил: да се зарадваме и да се развеселим в него" (Пс. 117:24). Днес е прославата на доброто и гибелта на злото и неговите служители. Днес е тържество на добрите души и сърца. Днес Господ благодатно ни озарява с радостта на Възкресението Си.

Какво обаче гласят традициите за този ден? Боренето с великденските яйца е един от най-забавните обичаи на Великден, който винаги се очаква с нетърпение, особено от малките деца. Обичаят символизира борбата за победа и здраве през цялата година, а за „бореца" са отредени много щастие, благополучие и крепко здраве.

В миналото яйцето често пъти се е асоциирало с вселената. Всъщност още през IV век консумирането на яйца по време на пости е забранено. Но през пролетта кокошките снасяли най-много, затова хората започнали да ги варят, за да ги запазят за по-дълъг период от време. Яйцето често пъти се е разглеждало като символ на прераждането през пролетта, а с възникване на християнството започва да се възприема като символ на раждане на човека от природата.

Великденската празнична трапеза не минава без сочно агнешко месо, защото в деня, в който е възкръснал Иисус, е било принесено в жертва именно агне. В библейския свят тези животни били считани за символ на чистотата и невинността, затова били основният елемент за жертвоприношения.

В миналото на българската трапеза се е месел традиционният обреден хляб. Първият козунак за Великден е омесен от френски хлебар през XVII век, но на родна земя той навлиза сравнително късно – едва през 20-те години на миналия век. Традицията на сладкия хляб се появява първо в градовете, измествайки традиционния хляб (като колак, пармак, кравай), като той е продукт на външните влияния и на градската култура.

По традиция на Великден всички обличат нови дрехи като символ на зараждащия се нов живот през пролетта и на Възкресението Христово.

Светлостта на християнския празник естествено се е отразявала подобаващо и в столицата ни. Цитат от вестник „Реч“ от 1912 г. описва как София се подготвя за посрещането на празника:
„С един трескав и суетен шум столицата посреща празника на най-великия учител на човечеството Исус Христос. Улиците са препълнени с мъже и жени, които бързат да довършат своите покупки за Великден. И по лицата на всички се чете една по-голяма радост, отколкото в обикновените дни на столичния живот. “

Не забравяйте, че Великден е не три дни, а цели седем – тъй наречената Светла седмица, а в продължение на цели 40 дни след Великден православните християни се поздравяват с Христос Воскресе и Воистину Воскресе!