След много житейски перипетии миналата година си направих регресия, за да разбера защо всичките ми проблеми се редуват в строга цикличност и защо винаги изпитвам усещане за непълнота в себе си. Отговорът бе прост - зациклила в борбата си за оцеляване, аз напълно съм забравила, че имам свое Аз и че нося душа в себе си. Стараех се да дам на децата си всичко, което аз не бях получила. Давах и давах, като винаги съм считала, че това е майчиният ми дълг. И сега, когато децата ми са на 30 и 24 години и реших да обърна малко внимание на себе си, в дома ми се развихри ураган от девета степен. Какви ли думи не чух от децата си, каква ли не бях наречена. Не съм очаквала, че ще се опитат да ме унизят така. Ако съм нарушила закона за непоисканото добро или някой друг вселенски закон, как да разбера и как мога да поправя грешките си? Как да се предпазя от нови? Какъв път да поема?
О.
Джорджия:
Върни се, но помагай разумно.
Влез във вселенското семейство
Понякога, когато родител реши да се обърне към собствения си Аз, както заради самия себе си, така и заради околните, децата може да не го приемат по този начин. В такъв случай изглежда, че майката променя отношението си към децата и измества фокуса в живота си.
Когато човек е свикнал с постоянната подкрепа, тя парадоксално ограничава неговото развитие. Връзката му с родителя е прекрасна, но тя е достатъчно удобна, за да не носи отговорности сам. И когато е принуден да ги поеме, с това идва и неблагодарността, и противопоставянето. Напрегнатите отношения се появяват като следствие от това отдалечаване, защото децата не осъзнават ситуацията. За тях това е режим за самосъхранение, те искат да съхранят това, на което са свикнали.
Не говорим за разглезване. Разглеждаме загрижеността на родителя като проява на любов и отговорност. Но тези обстоятелства са знак, че отношенията трябва да бъдат изравнени. В много случаи родителите поемат по-голяма отговорност към децата си, отколкото се изисква от тях. По този начин в широкия мащаб на развитието на душите на децата това ги ограничава и не им помага, каквато е изначалната идея на родителите.
Тук е мястото да споменем вселенските роднински отношения. В огромния мащаб всички сме едно и всички сме роднини. Би трябвало да се направи плавен преход от роднинските земни отношения към огромния мащаб, където има изравняване. Там няма майки, бащи, деца - всички са просто роднини. Когато стане това изравняване на отношенията, те веднага се изчистват. И няма проблеми. Защото тогава се вижда кой е този, който подпомага всички взаимоотношения между хората - това е Божията любов. Отношенията между родители и деца не трябва да се губят, но трябва да съществуват в по-широка форма, която да бъде по-свободна и ползотворна за всички. Това е вселенското роднинство.
В описаната ситуация най-доброто решение е човекът, който осъзнава какво се случва, който има съзнанието за Божията любов, да поеме отговорност, като чрез действията и поведението си се опита да заздрави отношенията, без да ги вкарва отново в онези рамки, където те не са функционирали правилно. Това е ситуация, в която отношенията могат да бъдат изчистени и да бъде проявена универсална любов, която свързва всички души.
Джорджия Николова отговаря на „Вечните въпроси" в Списание 8 и в своята онлайн рубрика. Очакваме вашите въпроси - пишете ни на office@ossem.eu!