Свободната воля на детето

Независимо от възрастта на детето и от нивото му на съзнание трябва отношението на родителя към него да е като това на Слънцето към Земята. Слънцето дава на Земята точно толкова, колкото ѝ е нужно. Трябва да има баланс.

Да речем, че имаме чаша за вода. Ако не е пълна и някой е много жаден, няма да може да се засити. Но ако чашата прелее, ще се загуби част от водата. На същия принцип всеки родител трябва да осигури точно толкова вода, колкото да полее нуждите на детето – нито повече, нито по-малко.

Затова е важно родителят да намира форма на отношение, която да не нарушава волята на детето, независимо каква е тази воля. Ако детето има престъпни намерения или проблематично поведение, родителят е този, който поема отговорността, и следва да му осигури средата, в която то естествено да се освободи от тези мисли. Но това трябва да стане, без да се провокира детето и без да се нарушава личната му воля. Хем не се противопоставяме, хем не пренебрегваме мнението му. Това е много съществено и се отнася до всички поведения на детето. Когато детето иска вафла в магазина, ние не бива да се противопоставяме на това желание, а да измислим как да го осъществим така, че да не е по най-вредния начин. Така например можем да насочим детето към най-здравословната вафла. Винаги има форма, в която желанието и свободната воля на детето да бъде уважена чрез разумността на родителя.

Как да върна баланса в отношенията със семейството си?