Държавите са като хората - границите ги задушават

Генералът: Войната така или иначе е необходима... Не толкова глупава разбира се... Това е война на дилетанти. Той реши, че е възможно да се бие, без да е учил в академията, просто защото му е хрумнало. Реши, че само той знае от какво имаме нужда всички ние. Той реши, че само той обича Велика Германия, а ние всички само мислим как да я продадем на шибаните болшевишки казаци ...От червените можете да очаквате всичко, но и от американците .... Вече цяла година се боря с тях. Тези глупаци ще бъдат унищожени от собствените си технологии, те смятат, че войната може да бъде спечелена само с бомбардировки. Те ще натрупат техническата си мощ и ще се удавят в нея. Тя ще ги разложи като ръжда. Те решават, че могат да направят всичко. Червените мислят така, защото са диви и бедни, американците мислят така, защото са твърде богати. Ето защо са необходими войни.

Щирлиц: Не виждам връзката.

Генералът: Държавите са като хората, отвратени са от статиката, границите ги задушават, имат нужда от движение. Движението е война...Ако вие, проклетите дипломати, пак объркате всичко, ще бъдем унищожени до последния човек.

Щирлиц: Ние изпълняваме заповед, ние сме същите войници като вас, войници на фюрера.

Генералът: Престанете да се правите на „войници на фюрера" .... Най-ниският ранг, който открадна ботушите на генерала.

Щирлиц: Страх ме е да говоря с вас, генерале.

Генералът: Не лъжете, сега цяла Германия говори като мен или поне мисли като мен.

Щирлиц: А момчетата от „Хитлерюгенд", когато се хвърлят под руските танкове, също ли мислят така? Те умират „Хайл Хитлер" на уста.

Генералът: Фанатизмът никога няма да даде окончателна победа, човек се уморява от фанатизъм и тогава самият този фанатизъм се разтваря в мислите и нравите на победените. Фанатиците може да спечелят в началото, но никога няма да удържат победата! Защото се уморяват от себе си.

Щирлиц: Тогава защо не накарате дивизията си да се предадете вкупом?

Генералът: А семейството? А фанатиците в щаба? Ами страхливците, на които им е по-лесно да се бият, вярвайки в митичната победа. Отколкото да лежат в лагерите на съюзниците...

Щирлиц: Но можете да им заповядате.

Генералът: Заповед за смърт. Още няма такива заповеди - да живееш, предавайки се на врага. В никоя армия по света не са се научили да ги пишат.

Щирлиц: Но какво ще стане, ако получите такава заповед?

Генералът: От кого? От този невротик? Всички ни повлича със себе си в гроба. Да умреш сам е страшно. Всички са боклуци! Можете дори да се пошегувате!

Щирлиц: Не вярвате в перспективата?

Генералът: Вярвам в перспективата, в перспективата на смъртта. Всички нас ни чака гибел, масово. Не е страшно, повярвайте ми, когато всички са заедно. И нашата смърт ще бъде толкова съкрушителна, че споменът за нея ще наранява сърцата на още много поколения нещастни германци. Завещах на децата, да бъде проклета всяка демокрация в нашия Райх. Всяка демокрация у нас е червива, изтъкана само с едно - с диктатурата на дребните лавкаджии. Колкото повече свободи имаме, толкова по-скоро искаме СС, тайната полиция, концентрационните лагери, всеобщия страх. Само тогава се чувстваме спокойни. Няма нужда да защитавате гледната си точка за съдбата на Родината, никаква отговорност, просто вдигнете ръка за този, който прави това за вас, просто викайте Хайл Хитлер! И всичко веднага ще стане ясно. Няма проблем…