Можете да изхвърлите любовта от паметта, но от сърцето едва ли
В „Блясъкът на чистия ум“ Джим Кери оставя комедийното амплоа и се потопява в страданието
„Блясъкът на чистия ум“ посяга към най-интимните кътчета на паметта ни и разравя тревожни спомени, заровени дълбоко в нашата психика. Това е филм, изискващ присъствието на мисли, които оставяме настрана, когато сме заобиколени от хора, неща, за които мислим само когато сме сами, погребани чувства. „Блясъкът на чистия ум“ е най-редкият от всички филми, терапевтично освобождаващо произведение на изкуството.“ Това пише за впечатленията си от картината кинокритикът Ваел Хайри. Нека си го припомним в празничните дни.
- Колко неприятно е да отделите толкова много време на човек, само за да разберете, че той е останал просто чужд за вас.
- Например винаги се разстройвам, когато мисля за живота, че не използвам възможността си и губя ценни секунди, а животът е толкова кратък.
- Онзи ден се срещнахме, ти стоеше до самата вода, забелязах те отдалече, спомням си, веднага ме привлече към теб, помислих си: „Леле, колко странно, човек стои с гръб, а аз съм привлечен към него ..."
- Можете да изхвърлите любовта от паметта. Но да я изхвърлете от сърцето - това е друга история.
- Защо се влюбвам във всяка жена, която прояви интерес към мен?
Щастието е да достигнеш онази тънка граница на лудостта, когато линията между съзнанието и реалния свят вече е изтрита, когато се събуждаш и заспиваш с мисли за Нея, когато искаш да се усмихваш и да живееш, дори само спомняйки си усмивката на най-скъпия ти, най-любим човек. Когато не ти е нужен никой и нищо, ако Нея я няма. Когато за всеки неин дъх, всеки неин поглед, всеки миг близо до Нея си готов да дадеш всичко ... И да прекрачиш през тази линия, превръщайки се завинаги от Той и Тя в Ние, ставайки едно цяло... Това е Щастието.
- Днес е празник, измислен от компаниите за поздравителни картички, за да накара хората да се почувстват зле.
- Всички мъже си мислят, че ги допълвам или изпълвам живота им с радост, а аз съм едно обикновено разглезено момиче, което търси себе си в пая, наречен живот - и не ми окачвайте етикет „продадено“.
- Готов съм да умра, Клем, толкова съм щастлив в момента...
- Като дете се смятах за грозна. Хаха... как да не плача. Струва ми се, че хората често не разбират колко самотно може да бъде едно дете. Вие не решавате нищо... добре, аз съм на 8 години и имам любимите си играчки - кукли. И най-много обичам една страшна кукла на име Клемънтайн. През цялото време й викам: „Не можеш да си грозна! Бъди красива!" Странно, сякаш променяйки нея, веднага щях да променя себе си.
- Ето едно дете - толкова невинно, свободно, толкова чисто, а след това пораства и душата му се изпълва с тъга и всякакви фобии.
Още по темата:
Картини излизат от рамките си и оживяват в Лондон
Посетителите на четири галерии стават част от сюжета на 42 световноизвестни платна
Ако всички спазваха десетте божи заповеди, войните щяха да секнат на мига
В памет на големия български писател Алек Попов
Съществуват ли невидими хора? Според науката не, според късото кино – да.
Вижте новия подбор на „Кинематограф“ и може да спечелите брой на Списание 8
Музеят Ел Прадо променя текстовете, описващи картините
Целта е да не се засягат хората с увреждания
В семейния живот главното е търпението. Любовта не може да продължи дълго.
Велики мисли на Антон Павлович Чехов
„Зима“ – късометражна песен за сняг и лед
Кинематограф ни повежда на кино пътешествие сред студовете на планетата
Няма такова нещо като прошка, хората просто имат къса памет
Тайните истини на вселената според „истинския детектив“ Ръст Коул
Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си
103 години от рождението на един от най-големите следвоенни писатели – Фридрих Дюренмат
Любовта започва с големи чувства и завършва с дребни кавги
Андре Мороа: „Животът е кратък – това е разбираемо, но в сравнение с кое?“
Здрачът е пукнатината между световете. Това е вратата към неизвестното.
98 г. от рождението на Карлос Кастанеда
Белведере показва онлайн 626 изложби от последните 100 години
Всяка експозиция от сега нататък ще бъде включена във виртуалната хроника
Повей, буйни мой ветре и всяка болка в нас с обич разпилей
Преди 52 години си отива от този свят незабравимата Паша Христова
До 7 януари е изложбата на Златю Бояджиев в Двореца
12 зали представят творбите на големия български художник
За първи път в България: Мюзикълът „Звукът на музиката“ на сцената на Софийската опера
Премиерата е на 9 януари 2024 г., следващите спектакли са на 10,16, 17, 30 и 31 януари