ИсторияО.З. полк. Иван Колчев / 28 юни 2022

Днес се навършват 108 години от Сараевския атентат

Това е и поводът за избухването на Първата световна война

На 28 юни 1914 г. в Сараево представители на сръбската офицерска организация „Черната ръка” и обществото „Млада Босна” убиват австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд. Това е сигнал за избухването на Първата световна война.

Франц Фердинанд е син на Карл Лудвиг, брат на австрийския император Франц Йосиф и Мария Аннунциата, дъщеря на Фердинанд II Бурбонски. През февруари 1913 г. Франц Фердинанд заявява на генерал Конрад, че войната със Сърбия е безумие. „Не искам от Сърбия нито едно сливово дърво, нито една овца.”

Сърбите не приемат включването на Босна и Херцеговина в състава на Австро-Унгария. Те са възмутени от намерението на Фердинанд да присъства в Сараево на 28 юни – годишнината от битката при Косово поле през 1389 г., когато турците разбиват сръбската войска и Сърбия пада под османско владичество.

На 28 юни в Скопие се показва кортежът от шест автомобила. Недялко Чабринович хвърля бомба във втория автомобил, в който се намират Фердинанд и жена му София, но бомбата избухва под третия, ранявайки пътниците. Чабринович е арестуван. Фердинанд посещава болницата, където той и София са убити от изстрелите на двайсетгодишния Гаврило Принцип, ученик в последния клас на Белградската гимназия.
Английският държавен секретар Едуард Грей казва: „На света вероятно никога няма да бъде казано всичко за истинската причина за убийството на Фердинанд”.

Избухването на войната се предшества от създаването на две военни групировки в Европа: Тройния съюз, в който влизат Германия, Австро-Унгария и Италия, и Съглашението, в което влизат Англия, Франция и Русия. В началото на войната Италия напуска Тройния съюз и се присъединява към Антантата. Към Тройния съюз се присъединява Турция, а на страната на Съглашението преминават САЩ и Япония.

За страните от югоизточния театър на военните действия в Европа Първата световна война, запалена от Германия и Австро-Унгария, е продължение на Балканските войни.
На 28 юли 1914 г. Австро-Унгария обявява война на Сърбия. Германия на 1 и 3 август обявява война на Русия и Франция и нахлува в Белгия, която отказва германските войски да преминат през нейната територия за удар срещу Франция. Това е причина Англия да влезе във войната на страната на Франция и Русия.

На 31 юли руският император Николай II обявява обща мобилизация. Последният руски император е в плен на идеята да осъществи практически завещанието на Петър I, публикувано през 1812 г. във Франция, а именно: овладяване на Цариград, Босфора и Дарданелите.

Руското правителство предлага на правителството на Радославов България да се присъедини към Съглашението и да окаже помощ на Сърбия. Русия обещава съдействие за връщане на Източна Тракия до линията Мидия – Енос на България. Фердинанд и Радославов отхвърлят това предложение. Жребият е хвърлен. Те вземат решение България да влезе във войната на страната на Централните сили. Съглашението не дава гаранции, че исканията на България ще бъдат удовлетворени. Сърбия, Гърция и Румъния са против всякакви проекти в полза на България.

Лойд Джордж заявява: „Ние загубихме поддръжката на България поради нашето лавиране и колебание”.

На 6 септември 1915 г. е подписан таен договор между Германия и България, съгласно който страната ни се задължава да встъпи във войната на страната на Германия. България, Германия и Австро-Унгария подписват военна конвенция, която определя военните задължения на страните.
На 23 септември 1915 г. правителството обявява мобилизация, а на 14 октомври обявява война на Сърбия.

През есента на 1915 г. на всички фронтове войната е станала позиционна. При мобилизацията през 1915 г. са формирани три армии: Първа, Втора и Трета. Българската пехотна дивизия достига 41 000 души. Много офицери отхвърлят немското влияние и пруските методи на обучение и се ръководят от руската военна школа, от традициите на Гурко, Скобелев, Тотлебен и Драгомиров.

През февруари 1916 г. на Западния фронт германските войски нанасят удар в направление на крепостта Вердюн, чието падане отваря пътя на германците към Париж. В тази жестока битка французи и германци дават 420 000 убити и 600 000 ранени. Пет месеца по-късно английската и френската армия преминават в решително настъпление срещу германските позиции на река Сома, но без успех. Двете страни губят повече от един милион войници. Английската армия използва танкове, на които са монтирани картечници, но те се оказват неефективни поради технически недостатъци. Битките при Вердюн и Сома във Франция през 1916 г. отнемат живота на над два милиона души, но никоя от страните не постига успех.

На 25 април 1915 г. е извършен десант на Галиполския полуостров, но съюзническите войски търпят поражение от турската армия. Вторият десант на 6 август също е неуспешен, защото английското и френското командване подценяват възможностите на турската войска. Тук имплицитно бих искал да кажа, че при атаката на Кубадинската позиция през октомври 1916 г. в Добруджа български, германски и турски части водят бойни действия срещу руски и румънски съединения. Завинаги е погребан блянът на руските императори да „напоят конете си на Босфора”.

На 3 март 1918 г. Русия подписва Бресткия мир, с който излиза от войната и ликвидира Източния фронт. На 8 август Германия търпи поражение на Западния фронт. Генерал Лудендорф иска примирие, което е подписано на 11 ноември 1918 г. Поражението на Германия е последвано от разпадането на империите в Русия и Европа, в развитието на която настъпва нов период.

Участието на българската армия в Първата световна война се разделя на два етапа:

- маневрен: от есента на 1915 до края на 1916 г. и
- позиционен: от началото на 1917 г. до края на войната.
През маневрения период българските войски провеждат следните настъпателни операции: Моравска, Косовска, Овчеполска, Леринска, Чеганска, Тутраканска, Кубадинска и Севернодунавска операция.

През октомври 1915 г. в района на Криволак Седма Рилска дивизия води бой с 57-а и 122-ра френска дивизия.

Преди да вдигне своята рота в атака, подпоручик Илия Цурункаров казва на войниците си: „Момчета, тази земя е наша. Ще изгоним французите от нея. Не се плашете от смъртта! Няма да посрамим българската бойна слава!”. Войниците тръгват в атака. Цурункаров начело на ротата свири на гайда „Шуми Марица”. Той пада убит, но неговите войници овладяват френската позиция.

През есента на 1916 г. на скалистия връх Каймакчалан командирът на рота от 11-и Сливенски полк подпоручик Васил Данаджиев подава команда „Напред на нож!”, но никой не тръгва в атака. Всички са мъртви. Доблестният подпоручик се обръща към позицията и командва: „Мъртви, в атака!” Последват го войници от други роти и дружини.

През позиционния период на Южния фронт генерал Владимир Вазов изгражда непревземаемата за 12-и английски корпус Дойранска позиция.

На 3 септември 1916 г. командващият Трета армия генерал Ст. Тошев отдава заповед за атака на тутраканската крепост. В ударната група на генерал Пантелей Киселов влизат Четвърта Преславска дивизия, Първа бригада от Първа Софийска дивизия и един германски пехотен батальон.
Фундамент на отбраната на крепостта, строена три години от белгийски инженери, са 15 форта с три реда окопи с картечни гнезда и куполни оръдия в междините между тях. Силите на крепостта възлизат на 40 000 войници и 246 оръдия. В 2,00 часа на 4 септември П. Кисилов взема решение за овладяване на крепостта.

На 5 септември 1916 г. генерал Макензен говори по телефона със Ст. Тошев: „Какво правите? Може ли тази първокласна крепост да се атакува с открити гърди, без силна артилерия? Знаете ли, че там има два фронтови пояса с 50 000 войници и 60 батареи? Известно ли ви е, че това е Вердюнът на Близкия изток?” Генерал Тошев отговаря: „Зная, всичко ми е известно, но обстановката налага да се бърза. Всяка изгубена минута ще се отрази катастрофално на общото настъпление”.

Макензен отвръща гневно: „Оставете Тутракан. Ще обсаждаме с германци, ще изпратя тежка артилерия. За три-четири месеца крепостта ще падне”.

Доблестните полкове на генерал Киселов овладяват крепостта за три дни.

За победата на Тутракан заслуги има знаменитата Конна дивизия на генерал Иван Колев, който постига редица победи над румънски пехотни и руски конни части.