История12 януари 2020

Да се ожениш само защото сяка мома трябва един ден да се ожени, е най-груб предразсъдък

Италианска книга за любовта, издадена от Тодор Чипев през 1891 г., учи българите на нежни чувства

„Физиология на любовта“ е книга от Паоло Мантегаца, доктор по медицина, професор по антропология, сенатор на Италианското царство. Така е написано в единственото издание на български на тази антикварна находка, издадена от емблематичния Тодор Ф. Чипев, Дружествена печатница „Единство“ през 1891 г. Ето какво казва авторът в посвещението си:

Това съчинение се посвещава на жените, които да покажат на мъжете, че любовта не е нито похотливост, нито търговия на сладострастието ни, радост най-висока и най-светла. И да я направят най-голямата награда на добродетелта, най-славното завоевание на гения и най-силния двигател на прогреса.

„Ето ти празен човек! Седнал да ми пише книга за любовта! Така ще каже болшинството от нашата интелигенция, 99% щом земат тая книга в ръцете си. „Седнал да пише за любов! Гледай му акъла ти!“ – ще казват по площадите, улиците, кафенетата нашите интелигентари. „Това пък казва в предговора към българското издание преводачът от италиански Н. Йонков-Владикин. Според Владикин българите след Освобождението уж не желаят да четат такава „излагаща ги“ литература, но тайно си купуват от посочената книга даже по два екземпляра, втурват се в домовете се, залостват резето и я прочитат на един дъх с цел да придобият умения и знания как да са добри в любовта без да променят статуквото си. Някои български читатели подарявали книгата на любовниците си, смята преводачът. Той нарича тези хора „лицемери“, „противници на любовта“, „исполини от сламки“.

„Вместо да си служим с разни гаврения против едно чувство, което населява цялото ни човешко естество и от удоволствията на което, колкото и да са кратки, няма по-високи, то не би ли било по-умно да изучим това чувство, за да го знаем и да го употребяваме за ползата на един щастлив живот?“

Сенаторът Мантегаца започва „Физиология на любовта“ от подробности как се случва всичко при растенията и животните. Минава през първите оръжия на любовта като съблазняването, срамежливостта, девичеството и завоеванието. Спира се на ревността, целомъдрието, „начините на любене“, възходите и падението на прекрасното чувство, грешките и престъпленията на любовта.

Книгата завършва с прелюбопитната статия „За избирателното право на жените“, с автор М. Блюнчли.

Преводачът Владикин не се въздържа и коментира в язвителна дописка нуждата Народното събрание у нас да въведе Гражданския брак, да даде законите в ръцете на съдиите, а не на поповете, които срещу пари и чорбаджийска воля женят насила хора, и по този начин да избавят младите от варварските насилия на родителите си, а обществото – от ненормални семейства и развратни свои членове."

Предлагаме ви изключителни сентенции от италианската книга, издадена на български език преди почти 130 години! А вие имате ли стари книги на тавана или в мазето? Изпратете ни светли мисли от старите книги на български.

Де се жениш от игиеническа точка-зрение, значи да се хвърлиш цял в реката, за да утолиш жаждата си.
Да се жениш за пари (зестра), е гадост и плодотворно сеяне на рогове, за да никнат по главата ти.
Да се ожениш, за да обеднееш, е глупост и престъпление. Да раждаш просяци и престъпници е най-голямата отговорност пред съвестта и човечеството.
Да се жениш от нямане що да правиш, е нелепост и сеяне на рогове.
Да се ожениш от желание да досадиш някому, значи да искаш да отмъстиш на неприятеля си чрез убиването на самия себе си.
Да се ожениш, за да имаш красива жена, се едно е да си купиш в полето място, от дето да гледаш небето, което принадлежи на всички.
Преди да се решиш да се ожениш трябва дълго да мислиш пред огледалото и кесията си.
За да земеш с достойнство жена, трябва да имаш двойно здраве, двойни сили и двойни приходи, от ония, които са безусловно необходими.
Да си земеш съпруг (да се ожениш) само защото сяка мома трябва един ден да се ожени, е най-груб и най-нещастен по своите последствия предразсъдък.
Съвременната цивилизация готви на жената драгоценната възможност да живее щастливо без да се жени.
Мисълта да бъде продадена и купена, като стока, трябва да бъде стократно по-оскърбителна за жената отколкото мисълта, да си остане девственица до края на живота.
Бързането в сичко, което се отнася до любовта, е убиец на бъдещото щастие.
За са бъде един брак щастлив по необходима е еднаквостта на характерите, от колкото армонията на убежденията.
О, жени, преди да дадете името съпруг томува, когото любите, трябва поне веднъж да го видите какъв е след обядът и в време на разгневяването си. О, мъже, преди да направите момата своя другарка за винаги, трябва поне веднъж да я видите когато е по риза, и поне веднъж да унизите себе си, за да я видите през дупката на плетът.
Ако сте поклонници на добродетелта, то помнете, че за семейния живот по-добра от сичко е добротата, нежността и снисходителността.
Мъжете трябва да се боят най-много от кокетките: те грешат стократно повече от блудниците. Жените трябва да се боят най-много от саможивците-мъже: те постоянно дотягват с вмесването си в работите на жената, и с равнодушието си към външния живот (визити, разсходки, балове).
Мъже, които искате да сте щастливи, бягайте гологлави от бъбривите жени, лицемерните, от жени, които много говорят за своите добродетели и за своята зестра. Жени, които искате да сте щастливи, бягайте гологлави от ония мъже, които непрестанно говорят за конете си и пушките сим бягайте от Дон-Жуаните, а най-вече от тартюфите.