ИсторияСтиляна Иванова / 2 юни 2021

Ву Зетиан – единствената жена император на Китай

Управлението й е белязано от дворцови интриги и кръвопролития, но и с просперитет за китайския народ

изображения и снимки: Wikipedia и iStock

Ву Зетиан се нарежда заедно с Екатерина Велика от Русия, Елизабет Първа от Великобритания и Хатшепсут от Древен Египет като една от най-известните жени в историята. Но едва ли някоя от останалите владетелки предизвиква толкова противоречия, колкото Ву Зетиан. През 7 в. сл. Хр. тя става единствената жена император в дълголетната история на Китай. Със своето твърдо управление и манипулации, тя е недолюбвана от историците, но и до днес е обичана от китайския народ.

Ву Зетиан е родена като У Хоу в семейството на земеделец и бивш военен офицер. Пристига в двореца на император Тайдзун, когато е само на 14 години. Благодарение на умението й да чете, тя работи в библиотеката, където императорът я забелязва. Привлича вниманието и на деветия му син – Ли Зи (по-късно наречен Гаозонг), но той е женен, освен това тя принадлежи на баща му.

След смъртта на император Тайдзун, Ву Зетиан е изпратена в манастир, където трябва да обръсне главата си и да отдаде живота си на Буда. Не прекарва много време там и скоро е върната от новия император Гаозонг. По-късно ражда от него четирима синове и една дъщеря. Аристокрацията не я одобрява, защото според законите връзка и с бащата, и със сина е кръвосмешение. Но в битката за властта тя излиза победител.

Вероятно най-шокиращата история, свързана с нея, е начинът, по който се отървава от първата съпруга на император Гаозонг, императрицата Уанг. Според историците от този период, тя задушава собствената си невръстна дъщеря и обвинява за това Уанг, която по думи на Ву последна я е държала. Императорът я послушва и заточва Уанг в тъмницата на двореца. Самата Ву, превърнала се в императрица, нарежда да отрежат стъпалата и ръцете на Уанг и да хвърлят осакатеното й тяло в бъчва вино, оставяйки я да се удави.

След не повече от година синът на Уанг е премахнат и мястото му като наследник е заето от сина на Ву – Ли Хонг. Изненадващо или не, скоро след това император Гаозонг се разболява и Ву Зетиан постепенно взима властта в свои ръце. След смъртта му през 683 г. поставя синовете си на трона, но тя е истинският владетел на държавата. През 690 г. нарежда абдикацията на последния от тях и окончателно завзема властта. Годините на нейното управление прекъсват властването на династията Тан и се определят като периода на династията Джоу.

Пътят към мавзолея Qianling на Ву Зетиан

По ирония на съдбата е свалена през 705 г., когато е на повече от 80 г., от един от своите синове, прогонен преди години от нея. Младите й любовници – двама братя от фамилията Жан, са убити, а тя е изпратена в отдалечена вила, където скоро след това умира.

Ву Зетиан поддържа властта си чрез много ефективна тайна полиция и често тероризира китайските чиновници. През нейното управление 36 от най-високопоставените от тях са екзекутирани или принудени да се самоубият, а стотици техни роднини са поробени. Освен това поръчва да бъдат инсталирани кутии, в които гражданите могат да оставят анонимни доноси.

Китайските хроникьори, живели по нейно време, често я описват като узурпаторка и развратница. Според част от тях тя имала „сърце като на змия и вълча природа. Тя обича доносниците и унищожи добрите и лоялни служители“. Според други „тя уби сестра си, изкла по-големите си братя, уби владетеля, острови майка си. Тя е мразена от богове и от хора.“ Някои твърдят, че е отровила и внуците си, задето дръзнали да я критикуват.

Доколко са обективни тези обвинения, и до днес не е изяснено. По онова време съществува двоен стандарт по отношение на мъжете и жените. Деянията, извършени от нея, са честа практика за китайските владетели мъже, но са приемани за нещо нормално.

Въпреки безскрупулността й в опитите да запази властта, управлението й е белязано от просперитет за китайския народ. По нейно време разходите за войни са намалени, данъците на селяните са орязани, заплатите на заслужилите служители – увеличени. Въвежда меритократична система при приемането на държавни чиновници, която оцелява до ХХ век.

Китайският историк Сима Гуанг пише в хрониките „Zizhi Tongjian“:

„Въпреки че императрицата използвала своите титли прекомерно, за да накара хората да й се подчиняват, ако тя видела, че някой е некомпетентен, веднага го сваляла от поста му или дори го екзекутирала. Тя контролирала държавата и сама взимала политическите решения. Била е наблюдателна и с добра преценка, така че талантливите хора от онова време били щастливи да й служат.“

Ву Зетиан създава закон, който изисква момичетата да изучават биографиите на известни жени, а на дамите от своето семейство дава високи държавни постове. Делата ѝ противоречели с вярванията на Конфуций, че жена не може да управлява. Тя превръща будизма в основна религия за сметка на даоизма и конфуционизма.

Дори смъртта на Ву Зетиан е противоречива. Погребана е на около 80 километра от тогавашната столица Сиан, на труднодостъпно място в края на криволичеща горска пътека. Традицията повелявала надгробната плоча на императора да остане празна, за да могат историците да напишат своята оценка върху нея. Но никой не се осмелява да напише и дума – дали са се страхували от нея дори след смъртта й или може би са я смятали за недостойна?

Въпреки това, Ву Зетиан не е забравена и до днес и е считана за един от най-успешните владетели на Китай.