Подкрепете ни!




История6 май 2023

Фердинанд: Нашето дело е право, велико и свято

... Честта и достойнството на България ми наложиха повелителния дълг да повикам под знамената подготвените за отбрана на Отечеството синове


Документи: nationallibrary.bg
Документи: nationallibrary.bg
На 5 октомври 1912 година цар Фердинанд I Български отправя към народа си манифест за обявяване на война на Турция, останала в историята ни като Първата Балканска война. Нека днес, на Гергьовден - празника на Българската армия, чийто исторически път е осеян с величие и бойна слава, да си припомним за смутните години, бушували по нашите земи и отнели живота на хиляди български воини, защитавали с честта и живота си свободата на България и правото й да бъде независима държава. 

Българи,
В продължение на 25-годишното ми царуване, аз съм дирил винаги в мирна културна работа напредъка, щастието и славата на България. И в тази посока аз желаех да върви постоянно българският народ. 
Провидението обаче е съдило инак. Настана момент, когато българското племе е повикано да напусне благодатта на мира и да прибегне към оръжието за постигане на една велика задача.
Отвъд Рила и Родопите наши братя по кръв и по вяра не бяха честити и до днес, тридесет и пет години след нашето освобождение, да се сдобият със сносен човешки живот.
Всички усилия, направени за достигането на тази цел както от Великите сили, така и от българските правителства не създадоха условия, при които тия християни да се радват на човешки права и свободи.
Сълзите на балканския роб, воплите на милионно християнско население не можаха да не покъртят нашите сърца, сърцата на техни еднородци и едноверци, които дължим свобода и мирен живот на една велика християнска освободителка.
И българския народ си спомни пророческото слово на Царя-Освободителя: „Святото дело трябва да се доведе до край“.



Нашето миролюбие се изчерпа… За да помогнем на угнетеното християнско население в Турция, никакво друго средство не ни остана, освен да се обърнем към оръжието. Само с това средство ние виждаме, че ще можем да му спечелим закрила на живота и имота. Анархията в Турско заплаши и нашия държавен живот. След кланетата в Щип и Кочани наместо да се даде на страдалците права и удовлетворение, каквито ние поискахме, турското правителство заповяда мобилизация на своите въоръжени сили. Така се извика на тежко изпитание нашето дълготърпение.
Хуманните християнски чувства, свещеният дълг да се помага на братя, когато ги застрашава изтребление, честта и достойнството на България ми наложиха повелителния дълг да повикам под знамената подготвените за отбрана на Отечеството синове.
Нашето дело е право, велико и свято. Със смирено упование в закрилата и помощта на Всевишния възвестявам на българския народ, че войната за човешки права на християните в Турция е обявена.



Повелявам на храбрата българска войска да навлезе в турските предели! Редом и наедно с нас ще воюват против общия неприятел за същата цел войските на сдружените с България балкански държави: Сърбия, Гърция и Черна гора. И в тая борба на кръста против полумесеца, на свободата срещу тиранията, ние ще имаме симпатиите на всички ония, които обичат правдата и напредъка. Силен с тия симпатии, нека юначният български войник си спомни геройските дела на своите бащи и деди и доблестта на своите учители – руси освободители, и
нека лети от победа към победа.

Напред! Бог да е с нас!

Издаден в ст[олица] София на 5 октомври 1912 година
На първообразното със собствената на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЦАРЯ ръка написано:
Фердинанд.

Подписали:
Председател на Министерския съвет, министър на външните работи и на изповеданията: Ив. Ев. Гешов
Министър на вътрешните работи и народното здраве: Ал. Людсканов
Министър на народното просвещение: Ив. Пеев
Министър на финансите: Т. Теодоров
Министър на правосъдието: П. Абрашев
Министър на войната, генерал-лейтенант: Н. Никифоров
Министър на търговията, промишлеността и труда: Хр.Тодоров
Министър на земеделието и държавните имоти: Д. Христов
Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството: Д. М. Яблански
Министър на железниците, пощите и телеграфите: А. Франгя

Източник 

Още по темата:

Видях колко е прекрасна нашата планета, нека да я пазим! История

Видях колко е прекрасна нашата планета, нека да я пазим!

63 години от първия полет на човек в Космоса

Как едно затъмнение спаси Христофор Колумб и моряците му от гибел История

Как едно затъмнение спаси Христофор Колумб и моряците му от гибел

Историята на една шашма от 29 февруари 1504 г. в Ямайка

Как древните цивилизации са реагирали на затъмненията История

Как древните цивилизации са реагирали на затъмненията

Предците ни смятали, че небесните явления са послания от боговете, знак за прекратяване на война или напускане на местообитание

Средновековните жени са използвали неофициални социални мрежи История

Средновековните жени са използвали неофициални социални мрежи

Споделяли здравословни проблеми и медицински съвети, точно както и днес

Когато небето и Земята си прощават История

Когато небето и Земята си прощават

На Сирни заговезни, или Прошкинден искаме и даваме прошка, за да сме с чисти сърца и в мир

Не отстъпваме. Умираме на място до последния човек. История

Не отстъпваме. Умираме на място до последния човек.

Шипченската епопея: „Хора ли отбиваха атаките на противника – смъртни ли са те?”

Баба Марта не е баба! История

Баба Марта не е баба!

Тя е булка, мартеницата е разветият й сватбен чаршаф. Пижо и Пенда са нашите Ин и Ян.

Какво щеше да се случи, ако нямаше високосни години История

Какво щеше да се случи, ако нямаше високосни години

Ако нямате календар за 2024 г., можете да ползвате от 1996-а или от 1968-а

Концесионери посягат на светилището на Асклепий в земите на манастира „Св. Св. Петър и Пав История

Концесионери посягат на светилището на Асклепий в земите на манастира „Св. Св. Петър и Павел“

Историци и археолози с петиция срещу решението в местността „Хайдушко кладенче“ да се добиват инертни материали

Трифоновден – 1 или 14 февруари? История

Трифоновден – 1 или 14 февруари?

В празничността на тези дни могат да бъдат различени много предхристиянски вярвания, които нашият народ е съхранил

И преди 300 г. да си кръчмар, кафеджия, аптекар и пивовар е било доходоносно История

И преди 300 г. да си кръчмар, кафеджия, аптекар и пивовар е било доходоносно

Кратка ретроспекция на най-разпространените професии през XVIII век

Атанас си мина и зимата замина История

Атанас си мина и зимата замина

В българските народни представи св. Атанас бил един от шестимата братя юнаци, които си поделили небето и земята в началото на света

Народе, кълве те секи, кой отде помине – и турчин, и поп, и дявол... История

Народе, кълве те секи, кой отде помине – и турчин, и поп, и дявол...

Яворов: Истинската вяра е да умреш като Ботев за една идея, дори когато знаеш, че е предварително обречена

Пет древни тълкувания за символа на Дървото на живота История

Пет древни тълкувания за символа на Дървото на живота

Красивият символ на Творението присъства в много култури от векове

Коледа с врага История

Коледа с врага

И през Първата, и през Втората световна война сражаващи се от двете страни слагат оръжие и празнуват заедно