Светът в теб23 юни 2023

Жестокостта на натализма

Обществото слага ли стигма на хората без деца?

Снимка: Милан Попович, Unsplash

Много бездетни хора се сблъскват с трудности в един наталистичен свят. Не сте чували за този термин? Да, за този проблем не се говори много, нито пък за тази нелицеприятна характеристика на обществото.

В последно време нараства неимоверно броят на хората в зряла възраст, които нямат деца, но не по свой избор. Психолозите и социолозите, както и самите бездетни, наричат тази увеличаваща се общност (CNBC).

CNBC означава точно това, което казва: хора, които нямат деца и това не е техен избор. Не всички, които се включват в тази група, имат безплодие, но за много – това е факт. Не всички са минавали терапии за преодоляване на този проблем, но много – са.

Авторката на статията за натализма в Psychology today, Ашле Майер (преподава психология в Los Angeles Valley College), разказва за нейната причина да няма деца – тя е с тежка тежка ендометриоза и рак на ендометриума. „Но помислете за различните причини, поради които някой, който иска деца, е лишен от възможността да ги има: системен расизъм, финансови ограничения, здравословни проблеми, статус на партньорство – списъкът е безкраен. Това е CNBC. Това е група от хора, които споделят общо, болезнено преживяване, което ги прави невидими" – пише Майер. Ето цялата й изповед. Това е болна тема, за която се говори твърде малко:

Натализъм

„Дали не сте създали деца по личен избор или обстоятелствата го налагат – в наталистично общество това няма значение. Просто няма място за нас. Натализмът по същество е насърчаване на раждането на деца. Това е, когато да имаш деца е норма. Нямаш деца? Ти не си нормален. Добре дошли в живота в САЩ и в много други страни.

Да, в кариерата си съм бил заобиколена от ентусиазирани учени и активисти, за които жена, която иска деца, е пълен ужас. Съсредоточете се върху кариерата си, гордейте се, че нямате деца и, за Бога, поне не признавайте, че ги искате.

Въпреки че тук там се срещат социални групи, които почитат хора без деца, по-специално жените, и в някои случаи осъждат жените, че искат и/или имат деца. Това са балони в цялостния контекст на натализма. Дори в академичните среди наталистката култура е норма:

На среща на факултета по психология колега професор (мъж) ме попита дали имам деца. Когато казах „не“ с неутрална интонация, без никаква емоция в гласа, той възкликна: „Не казвай това! Не знаеш със сигурност, че няма да ги имаш.”
На курсовете за докторска степен деканът каза на всички ни, че трябва да сме сигурни, че прекарваме достатъчно време с децата си. „Имате ги, за да можете да прекарвате време с тях“, каза тя. Последва дълъг разговор за важността на нашите семейства (имаше предвид нашите партньори и нашите деца).
От кампуса, в който работя, отказаха да ме изтрият от списъците за отбелязване на Деня на майката, въпреки че от човешки ресурси се съгласиха, че съобщенията, свързани със събитието, както и самото то са едновременно изключващи и „агресивни“.
Един студент ме попита дали хората са безплодни, защото това е начинът на природата да каже, че не трябва да разпространяваме нашата ДНК, че нямаме стойност...

Травма

Ако вие сте един от хората като мен – тук съм, за да ви кажа, че ставате видими и вече има място за вас в един травматично наталистичен свят. Вие наистина не сте сами. Въпреки че тази статия не е за помощни репродуктивни технологии, важно е да се отбележи, че експерти като д-р Ейме Ейвазадех твърдят, че подобни лечения са травматични. Eйвазадех, в своите популярни подкасти, наистина заяви директно, че инвитро процедурите причиняват травма.

Освен това всеки, който се занимава с аспектите на психичното здраве при безплодие, е наясно с достатъчно количество научни разработки, които потвърждават, че диагнозата безплодие е също толкова травматична, колкото диагнозите рак и ХИВ.

Но и тези, които не са се подлагали на терапии за лечение на безплодие, също са травмирани. Да се опитваш да оцелееш в контекста на натализма е като да се опитваш да оцелееш в свят без гравитация – това е свят, който не е създаден за вас.

Осъзнатост

Знаем от психологически изследвания, че само защото човек е наясно с един проблем, това не означава, че ще направи нещо по въпроса. Осъзнаването не означава промяна в поведението. Често срещано твърдение, което ще намерите във всеки въвеждащ учебник по социална психология, е: „Нагласите следват поведението“. Основният принцип е, че ако можете да накарате някого да промени поведението си, това ще промени мнението му.

Когато проблеми като натализма са толкова дълбоко вкоренени в една култура, че почти никой не ги вижда, може би е време за малко осъзнаване. Натализмът е дълбоко вкоренен в днешния свят. Ако искаме да направим място за всички, ако искаме да осигурим психологическо здраве и благополучие, трябва да насочим светлината на прожекторите към това и да сложим огледало пред себе си.

Едно от най-жестоките изказвания, публикувани някога за мен, беше: „Тя мрази деца.“ Това беше публикувано, когато преживях първия си неуспешен ембриотрансфер, току-що бях загубила два ембриона.
Всички ние трябва да направим място в живота си и в света за хора, които нямат, не могат да имат и/или не искат деца. Това изисква да проверим докъде е стигнал собствения ни натализъм и да работим за свят, в който има място за хора без деца. Да, някои хора са щастливи без деца. Други не са. Така или иначе, всички те се борят да съществуват в свят, който ги обрича на стигма и им казва, че мястото им не е тук.

Как да проверите докъде са стигнали личните ви предубеждения по тази тема? Задайте си тези няколко въпроса:

Предполагате ли, че всеки има или иска деца?
Предполагате ли, че всеки има възможността да има деца и ако няма – значи не иска?
Мислите ли, че хората, които нямат деца, трябва да бъдат мразени или отхвърляни? Смятате ли ги за друга категория, по-ниска, по-неспособна? Слагате ли им етикети? Коментирате ли в приятелски кръг мнението си защо тези хора са без деца?
Предполагате ли, че всички, които нямат деца, са съкрушени от този факт? Говорите ли за децата си през цялото време, във всички пространства, пред всяка публика?

Една наталистка култура насърчава своите членове да правят изброеното във въпросите. Но дори ако само няколко от нас започнат да признават натализма в собственото си поведение, тогава може би ще има повече място за всички нас.“