История25 март 2021

Как Израел изтри цветната телевизия

Правителството я считало за излишен лукс, който влияе зле на обществото

Телевизията навлиза в Израел с множество съмнения. Според основателите на държавата тя е заплаха за политическия, социален и културен живот на страната и е разход, който населението не може да си позволи.

Първото телевизионно излъчване в Израел е черно-бяло, но за разлика от повечето страни, причината не е в липсата на технология. Когато телевизията навлиза в младата държава през 1968 г., по света вече се излъчва цветен сигнал, но израелските власти считат това за излишен разход. Опасяват се, че западните шоу програми ще разводнят еврейската култура, ще променят политическите виждания на хората и ще се намали времето, което те отделят за четене, театър и участие в социални дейности. Така, в продължение на повече от 20 години, единственият израелски канал нарочно изтрива цветовете от всичките си програми.

Въвеждането на новото устройство за информация е отложено възможно най-дълго, но по време на арабско-израелския конфликт през 1967 г. нуждата от него се усеща силно. Новините за войната не могат да достигнат бързо до нетърпеливите граждани и правителството осъзнава, че му трябва средство срещу арабската пропаганда. Много от палестинците, които живеят в окупираните територии, имат телевизори и гледат програми от арабските страни, а Йордания започва да излъчва новини на иврит за израелската аудитория. И така, телевизията на Израел стартира на 2 май 1968 г. Първото излъчване е на марша по случай Деня на независимостта.

По това време ретранслирането на цветни емисии е вече установена практика по целия свят. През 1966 г. броят на закупените цветни телевизори в САЩ надхвърля 5 млн., а до 1972 г. повече от 50% от домакинствата имат такъв. Телевизионните компании се снабдяват само с оборудване, което поддържа новата технология.

Въпреки това първата израелска телевизия „Канал едно“, излъчва черно-бели емисии. Това става възможно с помощта на апарат наричан „изтривател“, който премахва компонентите за цветна синхронизация. Скоро след неговото въвеждане на пазара се появява и устройство „антиизтривател“, коeто възвръща целостта на сигнала, но зрителят трябва да настройва цветовете с бутон на всеки 15 минути.

Израелското правителство се опитва да убеди хората да не се стичат в магазините за електротехника под претекст, че масовото закупуване на цветен телевизор би се превърнало в „икономическо бедствие“. В пресата по това време не липсват критични мнения относно опитите да се спре технологичния напредък:

„Всеизвестно е, че от израелската телевизия винаги се е изисквало да изтрие цветовете така, че публиката да вижда картината само в черно и бяло, също както я вижда правителството.“

Въпреки че основните аргументи на управляващите са неравенството и сметките, всичко, което успяват да постигнат, е двустранно увеличаване на разходите. „Израелската телевизия купува цветни филми и сериали на пълната им цена. Техниците изтриват цветовете, което вероятно също струва пари. След това потребителите купуват „антиизтриващо“ устройство и получават цветен сигнал. Това излиза скъпо както за държавата, така и за зрителите. Единствените, които печелят, са компаниите.“

Постепенно общественият натиск по този въпрос нараства и понякога цветното ретранслиране е позволено, като например през ноември 1977 г. при посещението на египетския президент Ануар Садат в Израел и отново през март 1979 г., по време на конкурса за песен на Евровизия. Но за да се превърне излъчването на цветен сигнал в нещо обичайно, изминават още четири години.

Източник

Превод: Петрина Симеонова