История14 юли 2021

1389 руснаци стъпкани от тълпата на коронацията на Николай II

500 000 поданици се бият за бира и вързопи с царски подаръци

Худ. Владимир Маковски

Преди 125 години, на 18 (30) май 1896 г., по време на тържествата по повод коронацията на император Николай II на Ходинското поле в Москва, се случва ужасна трагедия. От тълпата са смачкани до смърт 1389 души и повече от 1300 души са осакатени. В продължение на почти сто години Ходинската трагедия е с най-много жертви сред подобни произшествия в световната история. На 2 юли 1990 г. броят на жертвите в пешеходния тунел в Мека, където излиза от строя вентилационна система, по официални данни е 1426 души.

На 20 октомври (1 ноември) 1894 г. император Александър III умира на 49-годишна възраст, а 26-годишният му син Николай стъпва на руския престол. Новият руски цар решава да отложи с година и половина официалната коронация поради траура, но въпреки това вдига сватба и се жени за принцеса Виктория Алиса Елена Луиза Беатрис от Хесен-Дармщат, която става руската императрица Александра Федоровна три седмици след смъртта на баща му.

Тържествената коронация е насрочена в Москва за май 1896 година. Всенародните веселия по този повод стартират на 6 (18 май), а на 14 (26 май) е свещената коронация в катедралата "Успение Богородично".

Невижданите грандиозни гуляи почват на 18 (30) май. Народът пее, танцува, пие безплатна водка и бира. Десетки лавки, сергии, сцени и кабини осигуряват доброто настроение на поданиците. 20 пункта раздават 30 хиляди кофи бира и 10 хиляди кофи медовина.

Около дерето на Ходинското поле, откъм шосето били разположени отрупаните с подаръци за народа маси. Организаторите на събитието са предполагали, че хората ще си вземат царските подаръци тихо и спокойно и ще се изнесат към сцените и сергиите с напитки.

Празничният комплект съдържал шал с рисунка на Кремъл и кралската двойка, завързан на възел, в който имало 200 грама салам, меденки, 300 грама сладости (карамел, ядки, стафиди, сини сливи) и емайлирана коронационна чаша. Колекционерите в последствие я наричат "чашата на скръбта". Общо за случая са подготвени 400 хиляди празнични комплекта.

Ходинското поле е достатъчно по площ, за да поеме огромното човешко море от хора, но е осеяно с неравности, получили се от минали военни учения и от демонтираните изложбени павилиони от търговско изложение, проведено на същото място. Мнозинството се напива още през нощта преди церемонията.

Веселата тълпа се скупчва още от сутринта пред пунктовете за подаръци, но не се спазва никакъв ред и опашки, както са предполагали организаторите. Много бързо цялото тясно пространство пред все още затворените сергии и цялото дере се препълва с хора. И прииждат още. Според изчисленията на властите, до зори около половин милион души са на мястото на грандиозния купон. Почва меле. Ожесточеността идва от мълвата, че мошениците бармани раздават халби само на свои хора или помежду си и пиячката няма да стигне за всички. Вече става невъзможно да се излезе от тълпата в никоя посока.

Под натиска на тълпата тези, които са на ръба на дерето, започват да падат надолу, върху главите на онези, които не могат да излязат от него. Повечето от жертвите загиват смачкани в дерето и дълбоките ями по полето. Мъртвите продължават да стоят изправени и тълпата ги носи. Чуват се крясъци, писъци, стенания. Хората умират от компресионен синдром и компресионна асфиксия. Много от ранените слагали царските дарове под главата си, лягали и умирали.

Според официалните данни, 1389 души са загинали в мелето на Ходинското поле и над 1300 са били осакатени.

След като научил за трагедията, Николай II бил разстроен, но било решено празничните събития да не се отменят. Телата били изнесени незабавно и празненствата продължили. Към два часа следобед императорът и съпругата му пристигат на мястото на трагедията. Свири музика, хората благославят батюшката, пият, ядат и се забавляват. Вечерта френският посланик дава бал в чест на Николай II, на който императорът танцува.

Източник