Недоверието към света и хората приемаме по наследство

Тревожното семейство

В нашата страна (в оригиналния текст се визира Русия, но историческите особености са сходни и класификацията на народопсихологическите проблеми в семейството е идентична и в нашата страна), практически всяко семейство в миналото се е сблъскало с войни, революции, репресии, насилствено преселение, принудително разделяне на семейството, миграция и други. Резултатът – прародителите ни и родителите ни са получили опит, наречен недоверие към света. 

Като биологичен вид ние се стремим да създадем семейство и търсим близки отношения с представителите на своя вид. Търсенето на любов се подменя с търсенето на контрол и власт. Резултатът – когато се опитваме да се сближим с някого, тревожността ни нараства. Опитваме се във всяка комуникация да заемем по-висок статус в това взаимодействие.

(Хвалим се.

Помагаме користно.

Даваме непоискани съвети.

Задаваме насочващи въпроси.

Контролираме времето. Кой кого чака?

Секс. Кой решава ще има ли секс?)

Пример

Момиче си търси приятел, опитвайки се да получи усещане за контрол и власт. Намира ухажор, който е много покорен и любвеобилен, но такъв не ѝ трябва. Парадокс. С него тя не би могла да разбере до каква степен контролира ситуацията тя самата. При липсата на съпротивление в тези спокойни взаимоотношения това е невъзможно. Тя си задава въпрос: това е така защото аз съм много готина ли? Или защото връзката ни е супер заспала и скучна?!! Изоставя доброто момче. И търси някого от вида „недостъпни", влюбва се в него и започва да изгражда комуникация тип „Война" – главната цел е да го победи.

Извод

Този сценарий се осъществява чрез трансгенерационното предаване на информация. Когато възпитават детето си, възрастните се опират на определени установки, изградени върху високо ниво на тревога. „Общуването с хора причинява болка." „Светът е опасен." Тези сигнали се предават на детето неволно и неосъзнато. Поради факта, че предците ни са имали предимно негативен опит, ние, техните наследници вместо да изграждаме нормални и дълбоки отношения, строим отношения, базирани на контрол и власт, за да получим сигурност. За да разхлабим тревожността, получена от предците.

Важно е да се знае, че горното твърдение не е свързано с джендърна специфика. Така правят и двата пола. 

Алкохолното семейство

Русия е пиеща държава, едва ли има семейство, в което да няма поне един алкохолик. Алкохолизмът е тежко заболяване, което се развива неумолимо в продължение на дълги години. По-голямата част от хората робуват на мита, че човек никога не пие просто така, а злоупотребява с алкохол поради някаква причина – мъка, радост, и ако с него се отнасят както трябва – той няма да пие. Всъщност всичко е доста по-сериозно. При алкохолизма се променя цялата система за обмяна на веществата. Алкохоликът във фаза на употреба става агресивен. Децата, които живеят с него, са принудени да се крият, да бягат от агресията му. 

Пример 

Да допуснем, че алкохоликът бие майката, но не и дъщерята. Майката се крие, а дъщерята разговаря с него. Дъщерята е принудена да търси поведенчески трикове, за да го накара за заспи по-бързо и мама да може да излезе от скривалището си. Момичето развива висока толерантност към пиещ мъж, увереност, че тя може да "спаси" алкохолика. Оживява митът, че ако нейният избраник е употребяващ, под нейното благотворно влияние той ще се откаже от този порок, ще спре да пие, тя ще го спаси. Възможно е в ума си да се състезава с майка си – ето, тя не успя да се справи с нейния алкохолик, но аз ще успея. 

Извод

Омъжвайки се за пиещ мъж, момичето от това семейство повишава статуса си – започва да оказва влияние върху мъжа си, да го контролира, осъзнава че върши дълбоко благородно и богоугодно дело. Партньорът алкохолик наистина окончателно губи контрол над пиенето си. Изпада в позицията на дете, тя така и така ще ме се спаси, по-добре да не правя нищо, изобщо да не мърдам...

Джендърната специфика на този семеен модел избледнява, защото в съвременността пият и двата пола.

 

Триангулирано дете

Човек не може да създаде семейство, тъй като сърцето му не е свободно – то е заето с отношенията с родителите му. Триангулацията означава: всяко дете обича родителите си, зависи от тях, не обича конфликтите, само отговаря за контакта с родителите си. Синдромът на "восъчната пръчица" означава: детето се чувства отговорно за емоционалното състояние на системата и за нивото на общуване с родителите си. 

Ако живее в конфликтно семейство и по време на караниците то се появява посред кавгата или пък започва да плаче и родителите му престават да се карат, това дете много бързо се научава да използва емоционалното състояние на възрастните. То ще се опитва да прави това, което сплотява родителите му. Обикновено това е нещо, което да отговаря на системата от ценности на неговото семейство. Ако това са парите – то ще открадне, ако са достиженията в науката – ще си влоши успеха. Година след година се развива връзката на детето с „обидения" родител. Детето се превръща в спасител за него и когато идва време да си намери партньор, на него му е трудно. Майката, която не иска да пусне сина или дъщеря си, защото мисли, че сърцето ѝ ще опустее, дискредитира избраните от детето ѝ партньори.

 

Източник: Лекция "Браковете се сключват на небето", Анна Врага, Mind Map: © Олга Виноградова 2016