И застанете заедно, но не твърде близо: стълбовете на храма стоят отделно

• Човек говори, когато престане да бъде в мир с мислите си.

• Любовта не дава нищо освен себе си и не взема нищо друго отникъде освен от себе си.

Но ако обичате и трябва да имате желания, нека това са вашите желания: да се ​​стопите и да бъдете като лъкатушещ ручей, който пее мелодията си на нощта. Да познавате болката от твърде много нежност. Да бъдете наранени от собственото си разбиране за любов. И да кървите доброволно и радостно.

• Вашите деца не са ваши деца. Те са синове и дъщери на копнежа на Живота по себе си.
• За да омаловажаваш, трябва да си малък.
• Красотата е вечност, гледаща себе си в огледало. Но ти си вечността и ти си огледалото.
• Вие се молите в бедата си и в нуждата си. Би могъл да се молиш и в пълнотата на своята радост и в дните си на изобилие.
• Любовта не познава собствената си дълбочина до часа на раздялата.

Твоята болка е счупването на черупката, която затваря твоя мироглед. Както костилката на плода трябва да се счупи, за да може сърцето му да стои на слънце, така и ти трябва да познаеш болката. И можеше ли да държиш сърцето си вечно удивляващо се на ежедневните чудеса на живота? Болката ти нямаше да изглежда по-малко чудна от радостта ти. И ще приемеш сезоните на сърцето си, както винаги си приемал сезоните, които минават над нивята ти. И със спокойствие ще наблюдаваш зимата на скръбта си.

• Казано ти е, че дори като верига, ти си толкова слаб, колкото е най-слабото ти звено. Това е само половината истина. Вие също сте толкова силни, колкото е най-силната ви връзка. Да те измерват по най-нищожната ти постъпка означава да пресметнат силата на океана по крехкостта на неговата пяна. Да бъдете съдени по вашите неуспехи означава да се хвърли вината върху сезоните за тяхното непостоянство.
• В сладостта на приятелството нека има смях и споделяне на удоволствия. Защото в росата на малките неща сърцето намира утрото си и се освежава.
• Не казвайте „Намерих истината“, а по-скоро „Намерих истина“.
• Когато обичаш, не трябва да казваш „Бог е в сърцето ми“, а по-скоро „Аз съм в сърцето на Бог“.

Не казвайте: „Намерих пътя на душата.“ Кажете по-скоро: „Срещнах душата, която върви по моя път.“ Защото душата върви по всички пътища. Душата не ходи по линия, нито расте като тръстика. Душата се разгръща като лотос от безброй венчелистчета.

• Защото какво е злото освен доброто, измъчвано от собствените си глад и жажда?
• И не мислете, че можете да насочвате пътя на любовта, защото любовта, ако ви сметне за достоен, насочва пътя ви.
• Бог не се вслушва в думите ви, освен когато Самият Той ги изрича през устните ви.
• Разумът, управляващ сам, е ограничаваща сила и страстта, оставена без надзор, е пламък, който гори до собственото си унищожение.