И ето ни отново насред зима, мъгли, студ. Празниците са далеч, лятото е мираж и често сутрин не ни се става от леглото за поредния мразовит и мрачен ден. Хора кихат и кашлят под съпровода на свистящи оголени клони, деца и родители се заразяват едни други през две седмици и току някое рамо, кръст, крак откаже от обездвижване. Зимата не прощава на никого отпадналостта дори и на финалната права (пролетна умора), 

освен ако не се научим да даваме на тялото насъщното, за да е жизнено.

Срещнахме се с инж. Пламен Бенински, който е сред любимите на читателите и зрителите ни събеседници, що се отнася до съвети за здраве от природата. Той още от вратата започна да разказва за предпоставките и средствата за справяне с отпадналостта и сринатия имунитет по време и след хладната част от годината.

Пролетната умора и хроничната умора според него имат общ корен: нарушената работа на надбъбречните жлези, което води до понижена жизненост. Най-честият  виновник за това нарушение е непълноценният нощен сън. „От него страдат всички жлези в тялото. Качеството му зависи пряко от нивата на витамин D и от естествения ни биологичен ритъм, понеже всичко е свързано“ – издава природният лечител, според когото дори най-добрата храна не може да навакса липсата на сън, съобразен с естествения ритъм на тялото. Този ритъм, циркадният, се управлява от епифизата и е пряко свързан със слънцето. „За всички географски ширини пълноценният нощен сън е между 22 ч. и 6 ч.“, убеден е Бенински. Причината е, че в този отрязък тялото произ

вежда мелатонин – хормона, който възстановява нервната система, жлезите и защитните сили на тялото.Малцина си позволяват да заспят толкова рано. А цената е висока. Ако изпуснем съня в часовете между 23 и 1, мелатонинът, който ще се произведе, е нула. Без него не се произвежда калцитонин, 

получава се недостиг на калций, работата на жлезите се понижава и човек се събужда уморен, дори да е спал до късно! Познавачът на природни цярове бърза да подчертае: „Тая умора не се наваксва с четири кафета, природата си иска нейното и като не ù го дадем, „си отмъщава“ чрез изтощение, безсъние и спад в имунитета“.

През зимата то естествено намалява, а тялото плаща цената. „Ако няма достатъчно физическа активност, тялото не може да изхвърля токсините през лимфната система“, обяснява инженерът. А натрупването на токсини засяга най-силно жлезите – особено надбъбречните, които отговарят пряко за жизнеността или отпадналостта. Когато стоим заседнали, отровите се задържат, възпалителните процеси се усилват, а жлезите започват да работят под напрежение. Така се затваря порочен кръг, в който хроничната умора става постоянен напев. 

Колко движение е нужно? 

Когато движението стане навик, вместо умора се появява прилив на сила. „Стига се до нещо, което наричам мускулна радост“, споделя той. Движението е един от най-естествените начини тялото да се самоовладява. 

То подпомага детоксикацията, подобрява хормоналния баланс и подготвя тялото да се справя по-лесно със стреса и сезонните промени. Без него възстановяването след зимата остава непълно.

Хората, които рядко се излагат на слънце, могат да развият хронична умора по 

всяко време на годината. 

Зимата просто създава най „благоприятните“ условия за това. Светлината е много повече от онова, което виждат очите ни. Тя е вътрешен регулировчик. „Епифизата усеща наличието или липсата на светлина, въпреки че е разположена дълбоко в тялото под кожа, тъкани и кости“, започва обяснението си Бенински и добавя, че именно тя дирижира работата на множество жлези и определя кога тялото да действа и кога да се възста

новява.

Недостигът на светлина, обичаен за зимните месеци, води до разстройване на хормоналния баланс, понижен синтез на мелатонин и витамин D и в крайна сметка – до умора и спад в имунитета. За да има добър, дълбок нощен сън, тялото трябва през деня да е получило достатъчно светлина. Любопитно и често пренебрегвано условие е, че мелатонинът и витамин B12 се произвеждат от полезните бактерии в тънкото черво, но „те слушат заповедите на епифизата“. А тя се влияе пряко от светлината. Липсата ù обърква цялата верига. 

Когато естественото слънце не достига, част от благотворното ù действие може да се навакса с изкуствена светлина. Препоръчва се вкъщи да имаме ярка бяла светлина от 6500 келвина –тези крушки трябва да се използват и у дома, за да бъде светлината пълноценна, съветва Бенински. По отношение на солариумите той е убеден, че при разумна употреба те могат да бъдат изключително полезни. „Навремето в детските градини се използваха кварцови лампи и нямаше грипни епидемии. Ходеше се на солариуми, после и тях ги заклеймиха“, припомня лечителят. Важно е излагането да бъде кратко, постепенно и с мярка, и съобразено с типа кожа, като при най-светлите кожи престоят е добре да започва от под минута време.