- Българинът има календарна  почит. Само на няколко дати  в годината се сещаме, че сме  българи, и си спомняме за Левски. Голяма част от българите поднасят венци и цветя на паметника му по задължение или  с цел показност, лишени от какъвто и да е дух или отношение към Апостола. Това е обида – да отидеш пред паметник, да поставиш цвете със слънчевите очила, да се снимаш за социалните мрежи и да си тръгнеш, без да се замислиш дори секунда пред какъв образ си изправен. 

Да не си дадеш сметка, че този човек е на светлинни години от теб, че е един връх Еверест в българското развитие. Това казвам и на учениците си, когато ги водя по паметници. На такова място всеки трябва да 

стои мирно, с почит и с мисъл към героя – да се опита да усети неговия дух, присъствие, обаяние, водачеството му,  което няма съответствие в българската история. Левски е много трудно да се опознае. Но е дълг на всеки човек да познава живота и делата на героите. Не е нужно всички да стават големи историци, не всекиму се удава, но имаме отговорност към тези хора. Чрез познанието идват любородните искри и 

чувства. Няма как иначе да застанеш горд пред образа на Апостола. Защото си просто мъртва душа.

– Най-напред ме е яд, че в учебната програма Левски е поместен в една точка от урока!? Левски и Ботев често са в един 40-минутен учебен час. Представяте ли си? Вкъщи децата също не получават никакво народно възпитание. В последните осем – девет поколения напълно изгубихме пътя на българи и примера на Левски и тези след него. И тук идва ред да кажа качествата, които той е имал, а ние като народ, за съжаление, нямаме днес. Започвам със себеотрицанието – да положиш себе си в олтара на отечеството за добруването на народа и да понесеш върху себе си всички последствия, които идват с тази жертва. След това – чувствата на дълг и чест, заради които ние, българите, сме изумявали военния и политическия свят много пъти през последните 150 години. Те липсват най-вече в децата, които не изпитват принадлежност към почти нищо. Много ми е мъчно за тях.

Левски е духовният водач, когото сме загубили и затова сме в безпътица, навели глави. Затова държавата ни се продава и се отнема всичко българско. Иронията е там, че Апостола не е непозната личност. Това е човекът, за когото е писано най-много в нашата историография. Всеки може да открие писаното и да започне да си спомня какво е да бъде българин, понеже школата Левски е училище за българи. Той е цяла една вяра, нашата вяра. Уверявам всеки, че започне ли да изучава Левски, да чете за него, той ще влезе в нов, вълнуващ и много обаятелен свят и ще види една друга България, която вече я няма. И едни други българи, които някога са били нещо велико. И тогава всеки ще пожелае да върви по стъпките на Левски, което днес е много по-лесно заради спокойното време, в което живеем; всичката техника, с която разполагаме; безкрайната литература, която можем да четем, и спокойствието да се развиваме.

– Разбира се, че не го спазвам. И го казвам с гордост и огромно удоволствие, като заставам с името, лицето, познанията и опита си. Това е и причината винаги да изоставам с учебния материал. На Апостола миналата година отделих осем учебни часа и шест за Ботев. Аз нося много предмети и свои открития на децата – показвам им ги, правим презентации... Както казва Апостола: „Дълг ми бе, сторих го“. За да е чиста съвестта ми на българин, учител и историк.