ИсторияЕкатерина Ангелова / 29 декември 2021

Червеният барон – небесното страшилище от Първата световна война

„Войната не е такава, каквато хората си я представят - тя е много сериозна, много мрачна“...

Манфред фон Рихтхофен – първокласен боен пилот в редиците на германската армия по време на Първата световна война, е определян като „аса на асовете“. Спечелените му въздушни битки са над 80, което е своеобразен рекорд във военната авиация. Смелият пилот остава в историята по-известен с псевдонима си Червения барон и се превръща в легенда, вдъхновила много филми и книги.

Манфред Албрехт Фрайхер фон Рихтхофен се ражда на 2 май 1892 г. в Клайнбург, близо до Бреслау, Прусия (Германия). Днес родният му град носи името Вроцлав и се намира на територията на Полша. Появява се на бял свят в благородническо семейство и носи титлата барон. Баща му е майор в германската армия, което до голяма степен предопределя съдбата на малкия Манфред.

Едва 11-годишен бъдещият военен ас постъпва в училище за кадети. По-късно влиза във военната академия, където се обучава за конен офицер към германската армия. Показва завидни умения и след като завършва (1911 г.), постъпва като кавалерист в армията. Само в рамките на една година той е повишен в чин лейтенант.

Двамата му по-малки братя също тръгват по стъпките на баща им и стават част от германските отбранителни сили.

Не съм отишъл на война, за да събирам сирене и яйца
Когато започва Първата световна война (1914 г.) Манфред фон Рихтхофен е на 22 години. Първата му нова задача е да ръководи разузнавателни патрули на Западния и Източния фронт.

Младият мъж обаче е нетърпелив да се включи по-активно във военните действия. Пише молба за преместване, в която заявява: „Не съм отишъл на война, за да събирам сирене и яйца, а с друга цел“.

Молбата му е удовлетворена и той става част от редиците на Въздушната служба на императорската германска армия.

В началото работи като наблюдател в разузнавателните мисии на борда на бойни самолети. Лети с опитни пилоти, които засичат вражески изтребители. Не след дълго той решава да премине обучение за пилот-изтребител и да стане един от въздушните герои на Германия. И успява.

60 сребърни чаши
Учи се бързо и тренира усилено. Въпреки че първоначалните му опити в летенето не са особено успешни, Манфред не се отказва и смело продължава да опитва. Предприема първия си самостоятелен полет на 10 октомври 1915 г. До края на годината официално е удостоен със званието боен пилот и взима пилотския си лиценз. През цялата следваща година Манфред фон Рихтхофен изпълнява военни мисии срещу вражески самолети. Уменията му във въздуха го довеждат до честта да се присъедини към елитна група пилоти, известна като Бойната ескадрила.

Първата му истинска победа идва на 17 септември 1916 г., когато той сваля успешно първия си противников самолет. Скоро след победата баронът се свързва с опитен бижутер и му поръчва да направи сребърна чаша, на която да гравира датата и модела на самолета, който е поразил. Тази практика се повтаря при всяка победа на пилота до 60-ата такава. След нея среброто става дефицит в окопирана Германия и тази традиция е преустановена.

Постепенно въздушният войн се превръща в един от най-добрите летци-изтребители в редиците на германските военновъздушни сили. Запазена марка за него стават изключително точният му мерник и отличните му тактически умения.

Въпреки че изпълнява задълженията на човек с ранг подполковник Рихтхофен така и никога не бива повишен. От една страна германските бойци били повишавани по график, а не на база заслугите им на бойното поле. От друга, в германската армия имало правило, че синът не може да превъзхожда по ранг баща си, а както споменахме по-горе баща му е бил майор.

В началото на 1917 г. Манфред боядисва самолета, с който лети - Albatros D.III, в ярко червен цвят. Това му печели прозвището Червения барон, често срещано и като Червения боен пилот. Интересен факт е, че първите, които го наричат така, са вражеските британски бойци.

Летящ цирк
Червеният барон става командир на група топ пилоти, наричана Летящия цирк, заради акробатичните номера, които изпълнявали във въздуха и заради ярките цветове на самолетите, които боядисвали по примера на своя ръководител. Самият той пише в автобиографията си от 1917 г.

„По каквито и да е причини, един прекрасен ден ми хрумна щайгата ми да бъде боядисана в ярко червено. Резултатът беше, че нямаше как абсолютно всички да не забележат червената ми птица“.

За кратко време (около година и половина) Манфред фон Рихтхофен се превръща в най-успешния пилот-изтребител в историята на Първата световна война. Той успява да свали над 80 вражески самолета, което е своеобразен рекорд в архивите на световната военна авиация.

Когато майка му го пита защо рискува живота си всеки ден, ненадминатият ас й отговаря:„За човека в окопите. Искам да облекча тежката му съдба в живота, като държа вражеските летци далеч от него". В своята автобиография той пише: „Аз съм в окаяно настроение след всеки въздушен бой. Вярвам, че войната не е такава, каквато хората у дома си я представят - с ура и рев; тя е много сериозна, много мрачна“.

Последната битка
След завършването на книгата си Манфред фон Рихтхофен не е доволен от резултата. Казва, че написаното е „твърде нахално“ и той вече не е същият човек. Планира да пренапише автобиографията си, но така и не му се удава тази възможност.

През юли 1917 г. военният пилот е засечен от противниковата въздушна армия, ранен е с куршум в главата, но въпреки моменталната дезориентация и временна частична слепота, той успява да приземи самолета си. След множество операции оцелява и само след 3 седмици се завръща на бойното поле, въпреки изричната забрана на лекарите.

При следващото такова засичане обаче няма този късмет.

Последната му въздушна битка завършва с куршум в гърдите и небесното страшилище от Първата световна война издъхва минути по-късно. Самолетът му пада стремглаво надолу и се разбива в земята.
Датата е 21 април 1918 г. Червеният барон умира едва 25-годишен на територията на Франция. Погребан е с военни почести.