favorites basket
user
Новини за 817 ноември 2026

ДА НИ ИМА НА БЪЛГАРСКИ

„Отстъпваме дума по дума.“ Гледището на Списание 8 относно законопроекта за българския език

ДА НИ ИМА НА БЪЛГАРСКИ
Скъпи читатели,

Помните ли гласа, с който някой ви е приспивал? Думите, с които баба ви е посрещала на прага? Онова „рожбо“, побрало цялата обич на света? Достатъчно е да чуем такава дума, за да се върнем у дома. Да усетим дланта, която отдавна не можем да докоснем. Да си спомним откъде сме тръгнали и кои сме. Ето такъв дом е българският език. Съграден от гласовете на всички преди нас. В него още дишат техните надежди, болки, обич и упование. В него са наричали сбъдване на мечти, посрещали са чеда, изпращали са свидни хора. Оставили са ни думи, с които да понесем тежкото и да споделим хубавото. Думи, които ни държат изправени дори когато всичко друго се разклаща.

И днес този дом има нужда от нас. Българската реч все по-често отстъпва мястото си по улиците, по витрините, в работата, в училището, в собствените ни разговори. Кръщаваме начинанията си на английски. Изписваме имената на български дружества и събития с чужди букви. Посягаме към чуждата дума, преди да сме потърсили своята. А понякога избираме и името на детето си с мисълта как ще звучи другаде, забравили колко обич, пожелание и родова памет може да носи едно българско име. 

Отстъпваме дума по дума. Толкова привично, че вече почти не забелязваме. Но всяко отстъпление оставя следа. Учи децата ни, че родното е недостатъчно. Че за да бъдеш способен, уважаван и съвременен, трябва да се назовеш по чужд образец. Така сами отнемаме тежестта на собственото си име. Късаме нишките към корена си и после се чудим защо все по-трудно намираме опора.

За нас е кощунствено да превръщаме в ненужно онова, което ни е съхранило. Този език е пренесъл България през столетия, в които свободата е била мечта. Пазил е паметта за родината край огнището, в книгата, в песента. А средновековна България е дала убежище и простор на делото на Кирило-Методиевите ученици. В българските книжовни средища се развива кирилицата, а старобългарската книжнина достига до други славянски народи и става основа на техния духовен и книжовен живот.

Носим отговорност за огромно наследство. Как ще го предадем нататък, ако днес сами започнем да се отказваме от него?

Затова Списание 8 подкрепя необходимостта от действен закон за българския език. Подкрепяме всяка смислена, ясно разписана и приложима мярка, която връща на българската реч и кирилицата полагащото се място в обществения живот. Искаме държавата да се обръща към българските граждани на ясен, грамотен български. Искаме човек да може да прочете съобщението от своята община, указанието на обществена сграда, името на събитие в собствения си град, без да се чувства чужденец у дома. Искаме грижата за книжовния език да присъства в училището, в средствата за осведомяване, в държавните учреждения и в общуването чрез новите средства. Подкрепяме утвърждаването на кирилицата и на българските буквени начертания.

Тази подкрепа върви с настояването законът да бъде старателно обмислен. Да има ясни задължения, определена отговорност и възможност написаното действително да се изпълнява. Да насърчава познанието и да дава опора на хората, които искат да говорят и пишат добре.

В тази посока подкрепяме и отправените от Рада Коджабашева и главния редактор на Списание 8 Ганета Сагова предложения (прочети -> тук ) за доработване на законопроекта (разгледай -> тук) преди второто четене. Българският език заслужава закрила във всекидневието на гражданите.

Нужно е ясно разграничение и между превода и предаването на български думи с латински букви. На българската табела трябва да стои „Министерство на културата“. Когато е необходим надпис на английски, разбираемото название е „Ministry of Culture“. Изписването „Ministerstvo na kulturata“ не превежда смисъла за чужденеца. Законът трябва недвусмислено да разграничава тези случаи и да пази водещото място на българския надпис.

За Списание 8 грижата за родната реч отдавна е всекидневно дело. Поставихме знака „Избирам родния си език“ и поехме по път, който изисква внимание към всяко изречение. Търсим българската дума. Отваряме речника. Премисляме написаното. Заменяме ненужните чуждици навсякъде, където родният език има точна и жива дума. Караме се с рекламодатели за англицизмите и сложните понятия, за да запазим святите български думи. Понякога една намерена дума озарява целия текст. Уж сме я знаели, уж сме я чували, а изведнъж усещаме колко много побира. „Милея“. „Възхита“. „Копнеж“. „Блян“. Произнасяме я и нещо в нас си идва на мястото. Искаме това усещане да достига и до вас. Да ви подтиква да търсите, да преоткривате, да предавате нататък. Да заразяваме с обич към езика, докато грижата за него стане естествена потребност на все повече хора.

Знаем, че езикът е жив и се обогатява. Новите открития и знания понякога идват със своите названия. Но когато имаме прекрасна българска дума, а я изоставяме само защото чуждата ни звучи по-тежко, губим богатство. Нашата работа е да го връщаме в употреба.

Заявяваме ясно и друго: тази позиция принадлежи на дългогодишните ни убеждения и на отговорността ни към читателите. Тя е свободна от партийна обвързаност. Подкрепата ни за смислените законови мерки не е обещание за вярност към техните вносители. Като екип имаме вярност единствено към българската си кръв и дълга, който носим с нея. Всяко предложение ще преценяваме според това доколко служи на българския език.

Стоим зад България. Зад дълга да помним кои сме и да имаме здрава основа, от която да вървим напред. 

Обръщаме се към колегите от всички средства за осведомяване, към учените, учителите, писателите, към всеки, чийто глас достига до други хора: нека приемем тази отговорност с цялата тежест, която заслужава. Всяка наша дума учи някого как да назовава света. Всяко заглавие, всяко предаване, всеки урок може да приближи едно дете до родния език или да го отдалечи от него. Нека вложим знанието си в ясни предложения. Нека спорим по същество и поправяме слабостите. Нека дадем на българската реч повече място още днес, със собствения си пример.

А на вас, скъпи читатели, искаме да кажем: родният език живее и във вашия глас. В приказката, която ще прочетете тази вечер и съобщението, което ще напишете в чата. В името, което ще дадете на своето дело и думата, която детето ви ще чуе от вас и един ден ще предаде на своето дете. Така се продължава един народ - с изречена памет и продължена обич.

Нека след нас остане жив гласът на България.
Избираме родния си език. Всеки ден. Във всяка статия. С обич и с воля да продължим. За да има кой един ден да произнесе „рожбо“ и в тази дума отново да се побере цял един свят.

Списание 8

Примери за излишна употреба на латиница:

       

ПОДКРЕПИ НИ

Абонирай се за нашия бюлетин

Не забравяй да се абонираш за нашия бюлетин, който ще те уведомява за активни промоции, нови продукти и случващото се при нас.