снимка iStock
Помниш ли колко много шеги заливаха интернет пространството, когато върлуваше ковид, бяхме затворени и се бояхме за близките си? Светът не беше весело място тогава. И сега не е. Може би скоро няма и да бъде. Смехът не е празник на щастието и сполуката, а спасителен пояс към тях! За да оцелеем във всичкия този страх, трябва да продължим да правим две неща – да дишаме и да се смеем. Следващите страници ще ти докажат, че смехът лекува и ти е нужен днес повече от всякога. Добре дошъл в броя ни за смехотерапията!
Има времена в историята, когато човек живее спокойно вътре в собствения си живот – със своите грижи, надежди и всекидневни тревоги. И такива, когато светът започва да нахлува в душата му с цялата си тежест и мрак. Последните години ни поставиха именно в такава епоха. Отваряме новините и оттам към нас хлуе страх – пандемия, забрани, ваксини, войни, бомбардировки, икономически сътресения, разговори за нови фронтове и нови сблъсъци.
БИЙ СЕ ИЛИ БЯГАЙ
И всичкото това напрежение, потиснатост и страх не са само някаква си дъвка за психолози и социолози. Съвременната наука знае, че страхът е една от най-мощните биологични сили в човешкото тяло. Когато мозъкът възприеме опасност, била тя действителна или въображаема, той задейства древен режим на оцеляване, известен като „бий се или бягай“. В рамките на части от секундата нервната система изпраща сигнал до надбъбречните жлези и те започват да отделят адреналин и норадреналин – хормони, които подготвят тялото за действие.
Този механизъм е спасил безброй човешки животи през еволюцията. В праисторическите времена той е помагал на човека да избяга от хищник или да се защити от враг. Проблемът е, че днес опасностите рядко идват с образа на тигър в храстите. Те са цял парад от тревожни вести. А за мозъка разлика почти няма. Може да виждаш само съседа, с когото не се разбираш, или да са ти отнели предимството и да си набил спирачки в последния момент – реакцията е, като че тигърът си е все там. И стресовата система е включена.
Когато тя работи за кратко, е полезна. Но когато човек живее в постоянен страх, в тялото започва да се натрупва кортизол. Продължителното му присъствие в кръвта отслабва имунната система, нарушава съня и води безброй ядове в здравето ни.
Фиг. 1, първо изображение: Мозък на изморен човек – черните области са напълно
изключени, а сините участъци показват тета-вълни, т.е. мозъкът е в
полусънено състояние.
Фиг. 1, второ изображение: Напълно включен мозък вследствие на терапевтичен смях – задействани са всички отдели и на двете полукълба.
СМЕЙ СЕ И ЗАБРАВЯЙ
И тук се появява един парадокс, който историята на човечеството познава отдавна. Именно в най-тежките времена на войни, болничен престой, тежки експедиции и други крайни обстоятелства хората са откривали нещо, което на пръв поглед изглежда малко нелогично, дори неуважително: смеха. Това не е защото обстоятелствата са смешни, просто смехът се оказва един от най-мощните начини тялото мигновено да излезе от режима на постоянна тревога. И тук започва историята на една сравнително млада, но все по-сериозно изследвана научна област – смехотерапията. Началото ù не е поставено в лаборатория, а в едни от най-тъмните места на човешката история.
Австрийският психиатър Виктор Франкъл, който прекарва години в нацистките концлагери по време на Втората световна война, описва как именно там, където човешкото достойнство е системно унищожавано, а страданието е ежедневие, той наблюдава как затворниците понякога се опитват съзнателно да си разказват смешни истории или да си представят нелепи ситуации от бъдещето. Франкъл разбира, че това е своеобразна душевна защита. Хуморът, пише той по-късно, позволява на човека да създаде малко разстояние между себе си и ужаса, който го заобикаля, и да не позволи на страданието напълно да го претопи.
Десетилетия по-късно именно този изконен човешки изблик започва да привлича вниманието на учените. Един от първите, които се опитват да го изследват систематично, е американският невролог Уилям Фрай от университета „Станфорд“. През 60-те години той започва редица опити, в които наблюдава какво се случва в тялото, когато човек се смее силно и продължително. Той описва смеха като своеобразен „вътрешен джогинг“ – кратко, но мощно физическо натоварване, което подбужда кръвообращението и подобрява насищането на тъканите с кислород. Именно в неговите изследвания за първи път се появява и терминът гелотология – науката за смеха.
Коефициентът на щастие в България се покачва, откакто Моника Балаян въвежда тук смехотерапията, посетена от стотици българи, преживели промяна в живота си.
РАЗСМЯ СМЪРТТА И ТЯ СИ ТРЪГНА
Работата на Фрай създава научната рамка, но истинската известност на идеята идва чрез една лична история, която обикаля света. През 60-те години американският журналист и редактор Норман Казънс се разболява от рядко и тежко заболяване на съединителната тъкан, което причинява силни болки и постепенно обездвижване. Прогнозите на лекарите по това време са песимистични. Вместо да се примири, Казънс решава да опита нещо необичайно – да използва смеха като главна част от лечението си. Той започва целенасочено да гледа комедии, да чете хумористична литература и да се поставя в обстоятелства, които предизвикват силен смях. Историята му става известна чрез книгата му „Човекът, който разсмя смъртта“ , в която той разказва за своя опит и за връзката между редовния смях и процесите на възстановяване в човека.
Всъщност разбирането, че смехът има лечебно въздействие, не е ново. През 1928 г. американският лекар Джеймс Уолш публикува книга със заглавие „Смях и здраве“, в която твърди, че смехът подтиква работата на вътрешните органи, подобрява храносмилането и има благоприятно влияние върху общото състояние на тялото.
Един от учените, които продължават тази линия на изследване, е американският имунолог Лий С. Бърк от университета „Лома Линда“ в Калифорния, САЩ. Чрез лабораторни изследвания на кръвни проби той установява, че по време на смях нивата на някои от основните стресови хормони – включително кортизол и адреналин – намаляват, докато дейността на имунната система се повишава. Тези изводи дават първите сериозни биохимични доказателства, че смехът не е просто психологическо преживяване, а сложен физиологичен отговор, който влияе пряко върху здравето.
Прочетохте откъс от водещата тема на брой 4/2026 – „Смях срещу страх“. Цялата тема четете тук.
Заповядайте да съпреживеем смехотерапията заедно с първопроходеца в тази наука за България – Моника Балаян.
Очакваме ви на 15 април 2026 г. от 18:30 ч. в залата на Сити Марк Арт Център на събитието ни „Близки срещи“. Билети може да закупите на касата на залата или оттук: events.spisanie8.bg.
