Разговор за смисъла, възможностите и бъдещето на класическата хомеопатия
– Проф. Витулкас, какво е хомеопатията за вас?
– За мен хомеопатията е не само медицинска наука, но и благословия за човечеството. Посветил съм целия си живот на нея и преживяванията, на които съм бил свидетел, са невероятни. Това е система, която
възстановява здравето и достойнството на безброй хора. Смятам я за един от най-големите дарове за
човечеството.
– А как започна този път при вас? Какво ви накара да се заемете с изучаването и прилагането на тази нелека
методика?
– Моят път в хомеопатията започна през 60-те години на ХХ век, в момента, в който за първи път отворих
„Материя медика“ на Бьорике. Още от първите страници бях напълно запленен. Спомням си, че не можех да
спра да чета – усещаше се по-скоро като дълбок вътрешен повик, откол-
кото като учене. Проучването на наличната по онова време литература ми носеше огромно удовлетворение
и трайно чувство за смисъл и посока. Най-силно ме впечатлиха описанията на излекувания при широк спектър
от заболявания, постигнати чрез изключително разредени вещества. Скоро обаче осъзнах, че успехът зависи изцяло от точното откриване на най-подходящото, лично показано лекарство за всеки отделен пациент.
Това прозрение ме подтикна да изучавам тази терапевтична методология задълбочено и систематично.
За моя изненада установих, че през 60-те години не съществуваше нито една официална институция или медицински университет, които да предлагат структурирано обучение по хомеопатия. Тази празнина се превърна в повратна точка в животами. Реших да се посветя на осъвременяването на тази наука и на представянето на тази вековна системапо начин, който да бъде разбираем и приемлив за днешната медицина.
Моята работа винаги е била насочена към съчетаването на мъдростта на старите майстори с модерното
научно мислене, технологичните уреди и – в по-ново време – с изкуствения интелект.
Когато хомеопатията се прилага с точност и методологична строгост, нейните резултати могат да са забележителни. Днес изкуственият интелект също се превърна в ценен помощник за съвременните хомеопати чрез специализирани
ИИ хомеопатични софтуери, които подпомагат търсенето на правилното, подбрано според личността
лекарство, но ИИ никога не може да замени хомеопата.
През годините множество успешно лекувани случаи са били документирани и публикувани в научни спи-
сания и индексирани в бази данни като PubMed и Scopus. (Виж www.vithoulkas.com/research/clinical-cases)
Тези преживявания продължават да затвърждават моята отдаденост
към тази област и към нейното непрекъснато развитие.
– Кои са предимствата на хомеопатията спрямо конвенционалната медицина?
– Хомеопатията може да бъде особено успешна в ранните стадии на хронични заболявания, при които може
да помогне за предотвратяване или забавяне на тяхното развитие. Има доказани резултати и при остри епи-
демични състояния. Голямо предимство на хомеопатията е липсата на опасни странични ефекти. Тъй като лекарствата се приготвят в силно разредени форми, те не предизвикват вредните въздействия, които често съпътстват конвенционалните медикаменти.
Друга нейна сила е личният подход: всеки пациент се разглежда като единствен по рода си случай, а не като наименование на заболяване.
Това обаче означава, че хомеопатията изисква повече време и усилия от практикуващия. Снемането на подробна анамнеза и внимателното изучаване на случая са от решаващо значение за определяне на правилното лекарство.
– Както всяко нещо и хомеопатията като лечебна система има своите граници. Кога може да се използва тя и кога е необходимо да се обърнем към общоприетата медицина?
– Хомеопатията е най-ползотворна, когато лечението започне в ранните стадии на хроничното заболяване – при първите признаци на нарушено равновесие. В тези случаи тя може да помогне за възстановяване на здравето и предотвратяване на влошаването му. Ако заболяването е достигнало напреднал стадий на патология или има спешност, е необходима хоспитализация или при злополука, когато се налага хирургия – хомеопатията не е показана и приоритет има конвенционалната медицина.
– Защо според вас хомеопатията често е подлагана на нападки и отричана като подход на лечение от конвенционалните лекари?
– Причините са няколко. Първо, съществува обща липса на точни сведения и разбиране за хомеопатията сред обществото, а дори и в медицинската общност. Второ, съпротивата от страна на конвенционалната медицина често се създава от предразсъдъци, недоверие и икономически интереси, които благоприятстват фармацевтичната промишленост. За съжаление, доброто име на хомеопатията понякога е накърнено от практикуващи с недостатъчно или непълно обучение, което води до лоши резултати. Образованието остава най-голямото предизвикателство днес. Пациентите винаги трябва да се уверяват, че техният лекуващ е изучавал класическа хомеопатия в надеждно учебно заведение като Международната академия по класическа хомеопатия. Разпространението на опростени, изкривени или изменени разновидности обърква обществеността и дава поводи на скептиците да отхвърлят хомеопатията като цяло.
– Какво според вас е нужно, за да бъде хомеопатията по-широко утвърдена като способ на лечение?
– Най-силното доказателство за нейната ефективност се съдържа в милионите успешно лекувани случаи, много от които са публикувани в рецензирани списания. Опитът и възстановяването на пациентите не могат да бъдат пренебрегнати. Правителствата, които поставят благополучието на гражданите си на първо място, би трябвало да признаят тези резултати въпреки силното противопоставяне от страна на заинтересовани индустрии. За да получи по-широко признание, са нужни няколко стъпки: по-високо качество на образованието и обучението на лекарите в акредитирани учебни заведения; по-голяма обществена осведоменост за класическата хомеопатия; ясни правни рамки, които да уреждат нейното прилагане и да предотвратяват подкопаването на доброто й име от неквалифицирани практикуващи.
– Бихте ли споделили как станахте личен хомеопат на известния индийски философ и духовен учител Кришнамурти?
– Докато изучавах хомеопатия в Индия, Кришнамурти се разболя тежко от бронхит. Ален Науде – южноафриканският пианист, който по-късно стана секретар на Кришнамурти – беше запознат с моите успешни случаи и ме препоръча. Въпреки че някои хора от обкръжението на Кришнамурти възразиха, защото все още бях студент, самият Кришнамурти настоя да ме види. След успешно лечение той ме помоли да стана негов хомеопат и го лекувах от 1965 до 1967 г.
– Кой е случаят от практиката ви, чието излекуване ви е разтърсило най-много и остава най-жив в съзнанието ви?
- Един случай, останал незабравим за мен, датира от 1982 г. Това беше пациент, претърпял операция в Съединените щати за подмяна на аортата. Операцията беше извършена от известния гръцки кардиолог д-р Булафендис. Пациентът, г-н Статопулос, беше на 72 години. След хирургичната намеса той остана в дълбока кома в продължение на три месеца. Състоянието му се смяташе за необратимо. В крайна сметка децата му решиха да го върнат в Гърция – не с надежда за възстановяване, а за да прекара последните си дни близо до дома и семейството си. По това време ръцете и краката му бяха почернели вследствие на продължителните венозни вливания. Трима гръцки лекари, които го прегледаха, се съгласиха, че може да се направи опит с хомеопатично лечение, тъй като самите те не бяха в състояние да му помогнат по никакъв друг начин. Така той попадна под моите грижи. В рамките на десет дни пациентът излезе от комата. Противно на всички очаквания той се възстанови достатъчно, за да живее още десет години в сравнително добро здравословно състояние. Този случай ме беляза дълбоко и затвърди вярата ми във възможностите на хомеопатията, когато тя се прилага правилно.
– От какво зависи излекуването?
– До голяма степен от състоянието на имунната система на човек и от неговите генетични или конституционни предразположения (в хомеопатичната терминология – миазми). Те играят основна роля в развитието на хроничните заболявания. Хомеопатията действа чрез укрепване на защитните сили на тялото, което позволява повлияване на тези дълбоко залегнали предразположения.
– Защо хомеопатията се приема в някои държави, а в други – не? Кои народи според вас са най-здрави?
– Хомеопатията е получила официално признание в някои държави с по-ниски доходи, като Индия, Пакистан и Мексико – места, където фармацевтичната промишленост има по-малко влияние. За разлика от това в по-богатите страни, където „биг фарма“ властва, съпротивата остава по-силна. Относно „най-здравите“ народи – отговорът зависи от това как определяме здравето. В книгата ми „Науката хомеопатия“ давам определение за здраве, което трябва да включва здрави състояния на физическо, емоционално и умствено ниво. За съжаление, нарастващите нива на тревожност, депресия, аутизъм, алцхаймер и други неврологични разстройства подсказват, че съвременните общества далеч не са здрави в по-дълбоките си слоеве. Измерването на здравето по народи е сложен и спорен въпрос, но е ясно, че свръхпотребяващите лекарства общества не са най-здравите.
– По-лесно ли е да се лекуват животни и важат ли и при тях същите принципи?
– В някои отношения е по-лесно, защото животните не могат да крият или преувеличават симптомите си; признаците са по-директни. Въпреки това важат същите принципи: избира се лекарство според съвкупността от симптомите на отделното животно.
– Да преминем към същността – как хомеопатичното лекарство повлиява човека като цяло?
– Хомеопатията е холистична система, която разпознава човека като единство от тяло, ум и емоции. Лекарствата действат и на трите нива едновременно, довеждайки организма до по-уравновесено състояние. Когато практикуващият разглежда умствените, емоционалните и физическите симптоми заедно, предписанието е по-точно. Любопитно е, че колкото по-изразени са емоционалните и умствените симптоми, толкова по-лесно е за практикуващия да избере правилното лекарство.
– Преди почти пет десетилетия предвидихте бум на неврологичните заболявания. Ако се върнем към това предупреждение: при кои състояния хомеопатията може да има благоприятно въздействие?
– Хомеопатията може да помогне при всяко клинично остро или хронично състояние, защото симптомите, породени от защитната система на тялото, насочват практикуващия към правилното лекарство. Няма ограничения спрямо вида заболяване, стига то да не е в краен, необратим стадий. Ранната намеса позволява най-добрите ползи.
– Ако погледнем младите хора като барометър на обществото: здрави ли са днешните младежи и какво може да направи хомеопатията за тях?
– Днешната младеж се сблъсква със значителни здравни предизвикателства – и физически, и емоционални. Натискът на съвременния живот, стресът, лошото хранене, отровите в околната среда и липсата на сигурност доведоха до нарастващи нива на тревожност, депресия, дефицит на внимание и като цяло хронични заболявания. Съвременното общество греши, като поставя скоростта, потреблението, съревнованието и материалната изгода над естествения начин на живот и емоционалното равновесие. Хомеопатията предлага на младите хора път към цялостно изцеление, като се насочва не само към физическите оплаквания, но и към вътрешното безпокойство и умственото напрежение, които често стоят в основата на погрешното поведение.
– Според вас защо все повече хора се обръщат към хомеопатията?
– Защото тя предлага личен и цялостен подход.
Повечето пациенти се насочват към хомеопатията, след като са чули истории за успех от други. Препоръките „от уста на уста“ остават една от най-силните причини за нарастващата й известност.
– Дължи ли се нарастващото внимание към хомеопатията на очевидната й успеваемост и на научната й основа?
– Твърдо да. Въпреки нападките хомеопатията е научна система със силни принципи и впечатляваща клинична история. Всъщност тя с право може да бъде описана като вид медицина, основана на доказателства. Те се съдържат в милионите пациенти, които са възвърнали здравето си чрез нея. Чувствам, че тези резултати говорят по-силно от теоретичните възражения.
– В края на разговора да се спрем и на връзката между его, съвест, съзнание – може ли хомеопатията да помогне, когато те водят до болест?
– Да, може да помогне. Когато човек живее в разрез със съвестта си, потиска чувствата си или позволява преувеличеното его да го владее, той създава вътрешна среда, която в крайна сметка се проявява като хронични заболявания. Много хронични състояния в съвременното общество са вкоренени в нерешени вътрешни разногласия. Като разглежда човека като цялост – тяло, ум и емоции, – хомеопатията може да помогне да се възстанови равновесието.
Интервюто е част от темата на брой 3/2026 - "Изкуството за изцеление".
Броят разгледайте тук.
На събитието ни "Близки срещи с темите от брой 3/2026" очаквайте пряк видеоразговор с гръцкия професор по хомеопатична медицина, признат в световен мащаб - проф. Джордж Витулкас.
Билети може да закупите предварително оттук и от редакцията на Списание 8 (в делнични дни, от 10 до 18 ч.), както и от касата на Сити Марк Арт Център.
Проф. Джордж Витулкас (р. 1932, Атина) е името, което много лекари и студенти свързват с възраждането на класическата хомеопатия през XX век. След обучение в Южна Африка и диплома от Индийския институт по хомеопатия (1966) той се завръща в Гърция и започва да практикува и обучава малка група медици – ядро, от
което по-късно се раждат първите гръцки учреждения по хомеопатия.
През 1970 г. той основава Атинското училище по хомеопатична медицина, а през 1995 г. открива Международната академия по класическа хомеопатия (IACH) на о-в Алонисос, следдипломен център за здравни професионалисти от цял свят. Неговите книги – от „Хомеопатията: медицината на новия човек“ и „Науката хомеопатия“ до многотомната „Материя Медика Вива“ – са оказали силно влияние и са превеждани
на много езици; днес Академията развива и мащабна двугодишна онлайн програма за обучение по класическа хомеопатия.
