Сполука и несполука са сестри

•Сполука и Несполука са сестри богини. Прекрасната Сполука влиза в къщата и заявява на собственика, че притежава властта да го дари с всякакви прекрасни неща. Щастливият собственик й отдава почитта си и тогава вижда грозната и мърлява Несполука да стои до портата. Несполуката му казва, че когато тя посети една къща, собственикът й губи цялото си богатство. Човекът я заплашва с нож, за да я принуди да си тръгне. Несполуката му казва, че е много глупав, тъй като тази в къщата е сестра й и двете винаги идват и си отиват заедно. Да изгони едната означава да изгони и другата. Собственикът казва, че няма нужда нито от едната, нито от другата, затова могат да си ходят. Когато те го правят, той е много щастлив.

•Да се опитваш да откриеш буда или просветлението е като да се опитваш да сграбчиш пространството. Пространството има име, но няма форма. То не е нещо, което можеш да вземеш или да оставиш. И със сигурност не можеш да го сграбчиш. Отвъд ума никога няма да видиш буда. Буда е продукт на ума. Защо да търсиш буда отвъд този ум?

•Будите от миналото и бъдещето само говорят за този ум. Умът е буда и буда е умът. Отвъд ума няма буда и отвъд буда няма ум. Ако мислиш, че има буда отвъд ума, къде е той? Няма буда отвъд ума, така че защо да си представяме, че има? Не можеш да познаеш истинския си ум, докато се самозаблуждаваш. Докато си в плен на формата, лишена от съдържание, ти не си свободен. Ако не ми вярваш, самозаблудата няма да помогне. Вината не е в будата. Хората обаче са заблудени. Те не осъзнават, че собственият им ум е буда. В противен случай не биха търсели буда извън ума.

•Будите не спасяват буди. Ако използваш своя ум, за да търсиш буда, няма да видиш буда. Докато търсиш буда другаде, никога няма да видиш, че собственият ти ум е буда. Не използвай буда, за да почиташ буда. И не използвай ума, за да призоваваш буда. Будите не рецитират сутри. Будите не спазват предписания. И будите не нарушават предписания. Будите нито спазват, нито нарушават каквото и да е. Будите не вършат добро или зло.

•Ако скоро не намериш учител, ще изживееш живота си напразно. Вярно е, че притежаваш буда природата. Но без помощта на учител няма да я познаеш. Само един на милион постига просветление без помощта на учител. Ако по стечение на обстоятелствата някой разбере какво е искал да каже будата, този човек не се нуждае от учител. Такъв човек има естествена осъзнатост, надминаваща всяко учение. Но ако не си благословен с това, учи усилено и с помощта на напъствия ще разбереш.

•Буда е санскритската дума за състоянието на будност, на поразителна осъзнатост. Когато откликваш, вдигаш вежди, мигаш с очи, движиш ръцете и краката си, всичко това е твоята поразително осъзната природа. И тази природа е умът. И умът е буда. Буда е пътят. Пътят е дзен. Но думата дзен поражда недоумение и у смъртните, и у мъдреците. Да видиш своята природа е дзен. Ако не видиш природата си, няма дзен.

•Истинското ти тяло няма усещане, не изпитва глад и жажда, нито топлина и студ, нито болест, любов или привързване, не усеща удоволствие и болка, добро и лошо, късо или дълго, слабост и сила. Всъщност тук няма нищо. Само защото си силно привързан към това материално тяло възникват неща като глада и жаждата, топлината и студа, болестта. Щом спреш да се привързваш и оставиш нещата да бъдат, ще си свободен, дори от раждането и смъртта. Ще трансформираш всичко. Ще притежаваш духовните сили, пред които нищо не може да се изправи.

•Да се откажеш от себе си без съжаление е най-голямата щедрост.

•Да използваш ума, за да търсиш реалността, е заблуда. Да не използваш ума в търсене на реалността е осъзнатост. Да се освободиш от думите е избавление. 

•Да се избавиш от страданията на следващо прераждане значи да си постигнал Пътя. Да не създаваш заблуди е просветление. Да нямаш връзка с невежеството е мъдрост. Няма ли страдание, има нирвана. Няма ли проявление на ума, стигнал си другия бряг.