Твърде съм зает, за да се безпокоя

Не ми вярвате съвсем? Добре, нека проведем един експеримент, пише авторът на бестселъри по парапсихология.

Отклонете се назад, затворете очи и се опитайте едновременно да мислите за статуса на свободата и за вашите планове за утрешният ден. Вие ще се убедите, че можете да се съсредоточите над всяка от двете мисли поотделно, но не на двете едновременно. Нещо подобно става и в областта на емоциите. Ние не можем едновременно да се занимаваме с нещо интересно и да сме подтиснати от безпокойство. Единият вид емоция подтиска другия. Това просто откритие е помогнало на военни те психиатри да избършат чудеса по време на войната. Когато хората излизали от боевете в такова състояние, че ги наричали "психоневротици", военните лекари им организирали постоянна заетост. Всяка минута от бодърстването на тези хора била заета от дейност, като правило на чист въздух - риболов, лов, футбол, фотография, работа в градина­та, танци. За размишление върху преживяното не оставало време.

„Терапия на заетостта" - 

тази терапия сега се изписва широко в психотерапията, когато предписват работата като лекарство. Древногръцките лекари са използвали този метод още 500 години преди новата ера, казва Карнеги. Няма време да се безпокоим! Именно за това говореше Уинстън Чьрчил, когато е работил по 18 часа в денонощието в самия разгар на войната. Когато го попитали дали се е безпокоил заради огромната отговорност, която му е била възложена, той отговорил: "Аз съм твърде зает за да имам време за безпокойство".

Ако ние не сме заети, седим и тъжим, нас ни посещават множество същества, които Чарлз Дарвин обикновено наричаше "духове на унинието". Тези духове не са нищо друго, а отдавна известните 

и унищожаващи нашата способност да действаме със силата на волята си.

Дейл Карнеги цитира разказа на Тремпер Лонгмен, бизнесмен от Ню Йорк с кантора на Уолтстрийт: 

"Преди осем години аз бях толкова обезпокоен, че страдах от безсъние. Бях в постоянно напрежение, през цялото време се дразнех и нервничех. Бях на границата на нервният срив. Аз имах причина за безпокойство. След като напълно се решиха моите проблеми, следваше веднага да престана да се безпокоя, но това не беше по силите ми. Безпокойството - това е НАВИК, и аз го бях придобил. 

Аз се безпокоях по всякакъв повод. Изпитвах напрежение, станах нервен, не можех да спя. От отчаяние яние заживях такъв живот, който ме излекува от безсънието и ме избави от безпокойството. Натоварих се с работа. Поех дела, изискващи концентрацията на всичките ми способности. По такъв начин не ми оставаше време за безпокойство. Обикновено работех по седем часа на ден. Сега започнах да работя по 15-16 часа на ден. Идвах в кантората в осем часа сутринта и оставах там до полунощ. Поех нови отговорности, нови задължения. Прибирайки се в полунощ у дома, аз бях толкова из мъчен, че незабавно лягах и заспивах след няколко секунди.

Изпълнявах тази програма в продължение на три месеца. През това време преодолях навика да се безпокоя и отново започнах да работя по 7-8 часа на ден. Това се случи преди осемнадесет години. От тогава не страдам от безсъница и се избавих от безпокойството."

Джордж Бърнард Шоу беше прав. Той резюмира всичко това, като каза: „Тайната на нашите нещастия се състои в това, че ние 

И така, хай­де да престанем да мислим за това! Запретнете ръкави и се заемете с работа. Вашата кръв ще започне по бързо да циркулира, вашият мозък ще започне по бързо да работи и много скоро ще се повиши Жизненият ви тонус, което ще помогне да забравите за безпокойството. Бъдете заети. Винаги оставайте заети. Това е най-евтиното лекарство на зе­мята. И едно от най-добрите.

Бъдете заети. Човек, страдащ от безпокойство, трябва напълно да потъне в работа, иначе ще изсъхне от отчаяние.