Наръчник за родители на пораснали деца

Вечната тема родители - пораснали деца… Времето не спира, поколенията се сменят, човечеството знае все повече за себе си. Но въпросът „Как да изградя отношенията с вече порасналото си дете?“ продължава да е актуален във всяко семейство. Ето няколко опорни точки в този проблем от сайта kluber.ru

Основната причина за разногласия, конфликти и конфронтация във връзката на родителите с децата им, излетели вече от гнездото, е умилителната мислъл: „Моето дете си е мое завинаги!"
Но истината, уви, е съвсем различна. Пораснали веднъж, малките съкровища на мама и тати се превръщат в отделни, изградени личности. След преломните 18 години те вече сами поемат отговорност за собствения си живот и личното си щастие. Именно в този момент родителите трябва да приемат суровата истина, че тяхната роля на закрилници и наставници остава до голяма степен в миналато. Оттук насетне един до друг се изправят две равнопоставени зрели личности. За да е здравословна връзката с порасналото отроче и за напред, майката трябва да се раздели с ролята си на опекун и да приеме тази на приятел и морална опора – доколкото това е възможно. 
В основата на всички отношения следва да е уважението към вече изградената личност. Най-често именно липсата на истинско уважение пречи на доброто разбирателство между членовете на семейството.

Основни грешки на родителите:

1. Родителите смятат, че децата им ще са винаги в тяхната власт и ще им се подчиняват безпрекословно. Това е самозаблуда. Колкото повече се опитвате да показвате кой е господарят в отношенията ви, толкова по-яростна ще е съпротивата на новото поколение.

2. Давате на синовете и дъщерите си непрестанно указания как да живеят, какво и къде да учат, как да работят, какво да правят...Така все едно че им казвате в очите, че те не са в състояние да вземат решения и да управляват живота си.

 
3. Мислите, че децата са ви длъжни за какво ли не: че сте ги родили, че сте ги отгледали, че сте се грижили за тях... Бъдете честни към себе си: колко често им го напомняте? Това също е самозаблуда. Синът или дъщеря ви за нищо не са ви задължени. Когато решихте да имате дете, това не беше ли лично ваше решение? Нали сте го искали – в повечето случаи е така. Друг въпрос е, че децата трябва да бъдат възпитавани в дух на благодарност за всичко, което им е дадено и за родителте до себе си включително.

4. Нарушаване на граници. Твърде често родителите засипват младите мъже и жени с непоискани съвети, опитват да окажат влияние върху избора на спътник в живота, върху планирането на новото семейство. 

5. Обиди. Обидите сочат, че и от двете страни, родители и деца, има недоисказаност и травми от миналото. Родителите се обиждат на децата си, предимно защото младите мъже и жени „са ги изоставили”, те не търпят нормалното охладняване в отношенията от страна на вече порасналите. Децата пък са обидени заради липсата на доверие и пренебрежителното отношение на родителите си към тях като към малки пикльовци и пикли...

Бихме могли да изброяваме още много родителски грешки, но всички те се въртят отколо следното:

• Децата ни са пораснали и ние изведнъж започваме да се чувстваме ненужни. Да, трябва да си го признаем. Знаете за какво ви говоря, нали? Особено болезнено е излитането на птичето от гнездата, в които родителят е посветил целия си живот на детето. И изведнъж - пустота…. С какво да се захвана? Ето защо подобни мами и татковци продължават своя „дълг” и продължават да възпитават (или поне те така си мислят) своите пораснали деца. Чувството за ненужност възниква когато  човек е ненужен сам на себе си.
  
• Родителите по старому търсят удоволствие и наслада от общуването с порасналото дете. От тук идват обидите, даването на указания, безпочвени изисквания, съвети, тропания по масата, предупреждения, опит за диктуване на положението. Когато сте родили отрочето си, в първите нкоко години, когато то е било безпомощно и е зависело от вас на 100 процента, вие сте се наслаждавали на тази връзка и сте властвали в нея. Заедно с грижите и тревогите, вие сте получавали единствено положителни емоции и наслада от общуването с малчуганите. И сега ви се иска това да продължава вечно, а с големите деца имате предимно конфликти, защото те са спрели безпрекословно да изпълняват заповедите ви както едно време, когато са били зависими от вас.
  
• Родителите изпитват страх да живеят собствения си живот или по някаква причина не желаят да го правят.