Светът в теб28 декември 2018

Оттегли се, дори ако имаш сила да се съпротивляваш

Хазарт Инаят Хан за смирението

Илюстрация: pixabay.com

Към духовната цел водят два пътя, които нямат нищо общо по между си. Единият е пътят на смирението, а вторият — пътят на борбата. И двата пътя са важни. Не е възможно да се игнорира единият от тях и да се приеме само другият. Това казва Хазарт Инаят Хан – един от най-известните тълкователи на суфизма. Сперед Хан има житейски ситуации, в които е сравнително лесно да осъзнаем, че не можем да променим обстоятелствата и това ни кара да се смирим. Но ако не сме съкрушени напълно от случая и все още имаме сила за борба, е много трудно да се примирим. Ето защо не са много хората, които не знаят какво е смирение всъщност.

Да се смириш означава да се оттеглиш дори тогава, когато имаш сила да се съпротивляваш, пояснява тълкователят на суфисткото учение. Хан е убеден, че за повечето хора смирението е нещо непрактично, нелогично и даже безсмислено, тъй като в повечето случаи този егоистичен свят винаги взема връх, пише суфистът. Но според него загубата, ако сърцето може да я понесе, е нищожна в сравнение с ползата. Ако човек не получи удовлетворение от онова, което е направил, по-добре е да не се опитва да се смирява, допълва той.

Важно е да се отбележи, че ако някой не е способен на смирение или отказване от блага в името на духовното си израстване, е по-добре да не насилва своята природа.

Примерът, който се дава като илюстрация на този важен принцип, е следният: един човек помолил друг да му услужи с наметката си. Помоленият веднага се съгласил, но когато излязъл навън, валял дъжд и се намокрил. Почувствал се ужасно. За него би било много по-добре просто да откаже, като обясни, пише Хан. Щом като веднъж си направил нещо, не бива да съжаляваш за стореното.

Ако дадеш нещо, нека да е от все сърце, изповядват суфистите

Според тях ако сме смирени, постигаме хармонично съединение с безкрайността. Можем да се научим на смирение пред ежедневните трудности, без да кипваме при най-малкото противоречие. Ако сме способни да усвоим този урок, дори самото присъствие на подобен човек ще бъде изцеляващо.

Смирението не означава да се предадеш на някого, смирението е да бъдеш доволен, предавайки се. Да бъдеш смирен, означава да намериш удовлетворение в самоотричането.

„Природата на неразвитото его е да негодува по повод на всичко в живота, което му пречи да достигне до определен обект. Но ако човек се смири пред лицето на трудностите и в същото време изпитва удовлетворение от това, дори да не получи желаното, той се издига над него. Затова истински смирената душа приема и поражението като успех.“, пише суфистът.

Смирението е качество на светите души, казва Хан.

То е горчиво на вкус, но резултатът му е сладък

Каквото и да бъде положението на човек в живота, каквато и власт да притежава, винаги ще се намери по-могъща воля от неговата, проявяваща се в една или друга форма. Това е божествената воля. Съпротивлявайки се срещу божествената воля, човек може да разруши себе си, а смирението пред божествената воля разкрива пред него дълъг път.

Смирението носи силата на водата: ако нещо прегражда пътя й, тя поема в друго направление и пак тече и продължава своя път, докато не се срещне с океана. Ето защо свещените души са вървели по пътя на смирението и пак са запазвали волята си жива. Тази воля има способността да прокарва свой път. По природа смиреният човек в края на краищата носи утешение за себе си и щастие за другите, пише в „Мистични медитации", събрали словото на Хан.