Защо сме нещастни

Съвсем малко дете иска да отиде да си играе навън, без да е подходящо облечено, а времето е по-скоро студено. Майката му предлага да се облече по-топло. Детето отказва: то не желае да се облича повече. Не й остава друго, освен да го остави да излезе така навън, като преди това му обясни вероятните последствия. Детето решава. Детето ще мисли само за разболяване и неминуемо ще хване грип или хрема, ако майката настоява, че то ще настине. Ако майката понесе цялата си отговорност, като му каже: „Ако мислиш, че няма да ти е студено, добре. Но ако ти е студено, върни се бързо да се облечеш“, детето ще си промени напълно поведението. Ако избере да остане навън, то няма да се разболее, защото няма да мисли за болестта. В момента, в който започне да чувства, че му е студено, то ще се върне и със сигурност ще поиска допълнителна дреха. Колко пъти детето прави обратното на неговите нужди просто за да предизвика родителите си!

Паралелно с това колко родители се оплакват, че са пропилели живота си! Защо? Защото децата са поели различна посока от тази, която те са желаели за тях, като например да учат в университет. Или пък, ако децата им се дрогират или станат крадци и най-накрая се озоват в затвора. Тези родители имат всички основания на света да са нещастни. Защо? Защото те поемат отговорността за решенията и изборите на някой друг. Те са нещастни и изпитват такива емоции, защото действат противно на великите естествени закони, противно на реда на нещата.

Уви, този вид поведение продължава през целия ни живот на възрастни. Ние продължаваме да имаме големи очаквания по отношение на нашите близки и да се чувстваме отговорни заради тях. Освен това ние сме убедени, че благодарение на нас те са щастливи. Това поведение води само до нарастване и напомпване на нашето его. То ни пречи да усетим сърцето си, да следваме великите закони на любовта, както и тези на отговорността.

Веднага щом направим нещо противно на тези закони, ние предизвикваме реакции, които се проявяват чрез емоции, страх или чувство за вина, а това между другото води до голям брой неразположения и болести. Великите закони - физичните, космическите, психическите и духовните - са установени, за да управляват Земята. Ако някой реши да изпие чаша отрова, която според него изглежда като обикновена чаша вода, тялото му неизбежно ще реагира остро, тъй като се нарушава физичният закон.

Големият закон на отговорността е част от закона на любовта и на интелигентността. Този велик духовен Закон докосва дълбините на душата. Всеки човек на Земята е отговорен за самия себе си, за това, което Е, което ПРАВИ и което ИМА.

Да чувстваш или да вярваш, че си отговорен за щастието или нещастието на другите, винаги води до появата на чувство за вина. Ако се разпознаваш в тези редове, ако си хиперчувствителен човек и смяташ, че си отговорен за това, което се случва на околните, най-вече на твоите близки, ще разбереш колко си нещастен всъщност. Освен това, когато действаш по този начин, ти си създаваш очаквания към другите. Когато правим всичко за околните, естествено очакваме и те да се държат така към нас. И когато те не го направят, изпитваме огромно разочарование, гняв и фрустрация.