Светът в тебСветослав Вълчев / 10 март 2021

За страха, свободата и още нещо

Основният въпрос е: „Може ли човек да е свободен, ако живее в страх?"

изображение: iStock

Ако човек пребивава в своите страхове и позволява те непрекъснато да бъдат подхранвани от медии, групи, „авторитети" и от него самия, започва процес на самоунищожение. Това е зависимост и форма на контрол. Неслучайно в момента чрез обавената „пандемия" непрекъснато и с всички възможни средства се насажда страх в обществото.

Да, вирус има, да, хора се разболяват и умират, но според вас кой би се справил по добре в такава нестандартна обстановка? Кой би взел по-правилни решения – един уплашен и депресиран човек или един трезво мислещ, спокоен и балансиран човек с адекватни действия.

Доказано е с научни методи, че хора, които пребивават дълго време в състояние на страх, получават сериозни проблеми с бъбреците и пикочно-половата система, наблюдава се срив и в имунитета им. Знаете ли, че има възрастни хора, които от месеци не са излизали от домовете си от страх да не се разболеят, че децата им пазаруват и оставят покупките пред вратата. Тези хора се лишават от социални контакти с най близките си – деца, внуци, приятели. Губят съприкосновението с природата, която е най естественият извор на здраве. Как мислите, колко пълноценно би било едно общуване само със средствата на интернет комуникациите? Животът е много по-богат и многообразен от снимки, публикувани във фейсбук, постове, лайкове и т.н.

Да, светът вече не е същият и никога няма да бъде такъв, какъвто го познаваме. Но да не забравяме че видимият свят е отражение на нашия вътрешен мир, на нашите мисли, чувства, действия. В момента имаме уникален шанс като човечество за ускорено развитие и израстване. Така че нека не се съсредоточаваме върху конспирациите, медийните внушения във всичките им форми, а да използваме тази възможност, дадена ни от създателя.

Изборът е изцяло наш – дали да подхранваме страховете си чрез нехармонични мисли и чувства – днес от вируси, утре от нещо друго, защото ако фокусът на внимание е насочен в тази посока ще намерим за какво да се тревожим, на какво да се ядосваме, кого да обсъждаме и осъждаме. Но ако осъзнаем, че непреходното е духът, че когато дойде време да си тръгнем от този свят, няма да вземем със себе си материалните творения, колкото и прекрасни да са те, тогава може би ще бъдем по-осъзнати по отношение на нашите мисли, чувства, взаимоотношения, действия.

Като интегрираме любов и светлина в многоизмерните ни тела и излъчваме тази любов към всичко, което ни заобикаля, ние повишаваме нашите собствени вибрации, олекотяваме физическите и изграждаме светлинните си тела.

И така реално пресътворяваме на практика крилатата мисъл на Махатма Ганди „Бъди промяната, която искаш да видиш в света”. Методите са различни, темпото, с което вървим по собственият си път, е различно. Но важно е да не спираме – дори да паднем, отново да се изправим и да продължим, дори да се отклоним, да се върнем отново на пътя. Без осъждане, без самосъжаление, а единствено и само с Любов.

От Светослав Вълчев – един ученик по пътя. . . . . . .