Светът в теб1 септември 2021

Синдромът на спасителя или как да спрем да живеем само заради другите

Свалете костюма на супергерой, помагайте от алтруизъм

изображение: istock

Героите спасители винаги се представят като безусловно добри, това е станало част от културния код в много страни, като се почне от християнската традиция, която проповядва да се помага на падналите да станат и се стигне до стотиците комикси за супергерои. Защитниците на слабите безкористно се хвърлят върху заплахата, за да защитят слабите, а също така отказват земните благословии, топлината на собствения дом и личното щастие в името на другите. Но какво се случва в душата на такъв човек? Нека се опитаме да разберем откъде идва желанието да се жертваш и да спасиш другите и защо това не винаги е добро.

Образ и цел на спасителя

Нека направим едно уточнение веднага - не всеки човек, който иска да помогне на ближния си, например участник в екологични и граждански инициативи или просто доброволец, е податлив на синдрома на спасителя. Помагането на ближния и на тези, които се нуждаят от помощ, е нормална алтруистична специфика на човешкото взаимодействие. Оказвайки помощ, ние се чувстваме необходими, усещаме принадлежност към групата.

Човек със синдрома на спасителя оказва своята помощ свръх собствените си сили, дори там и тогава, където помощ не е поискана. Такъв Робин Худ се ръководи от собствената си система от ценности и като правило не действа безкористно.

Спасителят е един от участниците в драматичния триъгълник на Карпман, в който освен него играят още двама: Преследвачът и Жертвата. По време на играта всички участници могат да си сменят ролите: Спасителят може да стане Преследвач, ако действа твърде агресивно или пък Жертва, ако спасява и е разочарован от резултата.

Основната цел на спасителя е да помага на другите, независимо дали те искат това или не.

Спасителят вярва, че знае най-добре какво е необходимо на другия и се втурва на помощ с пълна сила, породена от „добрите" му намерения. Той е сигурен, че помагането на другите е неговото призвание. Такива хора са склонни да се тупат в гърдите, крещейки: „Кой друг освен мен?“, да се жертват героично и да умрат красиво, дори и в преносен смисъл. Доколко всъщност той променя положението на Жертвата към по-добро, не е известно. Много често Спасителят се включва в историята на някой друг, за да избяга от вътрешните си демони и проблеми.

По стъпките на супергероите

Всеки втори герой в галактиките от супергерои в масовата култура има синдром на спасителя. Крайъгълният камък в такава линия на поведение може да бъде не само търсенето на лична изгода или опитите да се отвлече вниманието от собствените проблеми чрез решаване на проблемите на другите, но и травми, които не са преживени докрай.

Питър Паркър

Вината

Спайдърмен поема по пътя на герой отмъстител, след като не успява да спаси чичо Бен. Той не може да си прости, че заради звездния си час е пропуснал разбойника, който няколко дни по-късно е нападнал къщата му. Неспособен да се откаже от миналото и да си прости за престъплението, извършено от друг човек, той тръгва на лов за престъпници и суперзлодеи и да ги наказва.

Батман

Травмата на изоставения

Тази травма е различна от историята на Спайдърмен. Питър Паркър е възрастен и вече притежава определени суперспособности, които му позволяват да предотврати смъртта на чичо Бен, но осемгодишният Брус Уейн, който е станал свидетел на убийството на родителите си, поема болка и вина, които са непосилни за крехката психика на неговата възраст. И вместо да преживее тази травма, той се впуска по-дълбоко в нея. По този начин, защитавайки другите хора, той поставя превръзка върху собствения си страх от загуба на друг скъп човек.

Лутер (The Umbrella Academy)

Копнеж за похвала

Друга мотивация за много герои, особено сателити, е похвалата от авторитета - по-силния и значим персонаж. Хората със синдром на спасителя, изграден върху жаждата за похвала и признание, правят всичко възможно, за да докажат, че са достойни за вниманието на хората, за които се грижат.

Така изглеждат трите аспекта на самотата, които в една или друга степен присъстват във всеки от супергероите и ги карат (както и много истински хора) да участват във всяка героична ситуация и обстоятелство. И ако в комиксите това води до епични финали, то в реалния живот всичко завършва с това, че Спасителят и Жертвата изпадат в съзависими отношения, в които и двамата са нещастни и разочаровани.

Ако имате синдром на спасителя

Първата стъпка е да разберете причината за това поведение. Тя може да е базирана на трудно, комплицирано или травмиращо детско преживяване. И за да предпазите хората от вашата помощ, използвайте следните съвети:

Изчакайте бат-сигнала

Не оказвайте помощ със сила, когато това не е поискано от вас. Така ще запазите неприкосновеността на личните граници на другите хора.

Правилото на кислородната маска

Понякога хората със синдром на спасителя действат героично в своя вреда и разкъсват последната си риза или запушват с гръд амбразурата. В такава ситуация използвайте правилото от пилотската кабина при критична ситуация на борда на самолет по време на полет: „Първо вие си сложете кислородната маска, после сложете и на детето до вас“.

Използвайте супер усет

Ако изпитвате желание да помогнете на човек, който ви е неприятен, или мислите, че нямате ресурса да го направите, но нещо отвътре непреодолимо ви тласка към подвиг, по-добре е да се погрижите за себе си и се справите с импулса.

Свалете суперкостюма си

Всички помним кой е Тони Старк без костюма си на Iron Man. За да приближите личния си набор от компетенции до „гений, милиардер, плейбой, филантроп“, по-често се радвайте на себе си и правете това, което ви интересува освен спасяването.

Източник

Александра Иваницкая