Светът в тебЕрика Джонг* / 5 октомври 2021

Защо жените харесват лоши момчета

Ерика Джонг за стремежа на женската душа да балансира бунтарската си част и да открие своята автентичност

снимка: iStock

Едиповото табу изисква някой по-силен (привидно неприличащ на бащата) мъж да събуди страстта, която прегазва всички предразсъдъци. А лошото момче е идеален случай в това отношение. Лошото момче трябва да пристигне, бясно яздейки през голото бърдо.

То трябва да обича нашата творческа работа и да ни отведе в Италия или в Англия, или на Луната.

То трябва да е различно по цвят, раса, националност или класа.

Трябва да говори на друг език, да танцува по различен начин. В противен случай едиповият притегателен зов е прекалено силен, за да ни позволи изобщо да се откъснем от Бащата и дома всъщност.

Защо заминаваме, след като нашата първа любов е там? Защото ако не заминем, не можем да се върнем вкъщи, понесли съкровищата на изкуството.

Когато погледнем към живота на жените-творци от рода на Мери Уолстоункрафт, Жорж Санд, Силвия Плат, Колет, Една Сент Винсен Милей, Ана Ахматова, Мери Маккарти и толкова много други, вероятно не трябва да им се ядосваме, че през целия си живот са обичали Мистър Лошия.

Любовта към „неправилния“ мъж понякога е единственото нещо, което една жена-творец може да направи, когато е млада и има нужда да избяга от обкръжението, което я потиска

Любовта към едно лошо момче означава любов към лошото момче в самата нея, означава отстояване на свободата в самата нея, на дивачеството в собствената й душа.

Лошото момче е бунтарската част на съществото й, която нейното женско възпитание винаги се е опитвало да отхвърли.

Само когато жената приеме Лошото момче като част от себе си, ще може да се отрече от неговата сурова и груба любов. Ако жената оцелее от тази любов, тя става много по-силна. Това е нейният обред към зрелостта, нейната венчавка със силата и нежността, нейната независимост.

След петдесетте нищо от това вече не е необходимо. Открихме, че можем да бъдем едновременно и лошото момче, и доброто. След петдесетте можем да отдаваме право и на лошото момче, и на майчината топлина. Вече сме андрогинни човешки същества – яростни и нежни едновременно.

В стремежа си да се осъществим като жени разбираме, че трябва да не смесваме различните преходни периоди от живота си. Онова, от което имаме нужда по време на девичеството или на юношеството си, не е същото, от което имаме нужда в зрелостта. Целта на юношата е да напусне дома.

А за жените в сексисткото общество това е хронично трудна задача. Нашата биология сама подсилва зависимостта, която разумът ни е имал възможност да преодолее.

Патриархалната практика обича подредените бракове, отхвърля абортите и всичко, което осакатява женската сексуалност. Тя ни насърчава да възхваляваме спокойния живот като една самозащитна стратегия.

Не е чудно, че героините на нашите книги трябваше да открият стратегията за бягството си. Онези, които бяха хетеросексуални, измислиха стратегията да се влюбват в лошите момчета, първия и единствен техен начин за откъсване.

Ние правим грешка, разглеждайки ги само като жертви. На първо място те бяха авантюристки. Това, че станаха и жертви, не влизаше в намеренията им. Когато годините ми се понатрупаха, започвах да проумявам, че привидната мания за саморазрушаване на различните фази от моя младежки живот не са били просто саморазрушение. Били са едно самоизграждане.

През всичките периоди на живота ние преминаваме през различни преображения, които се оказват такива едва когато са приключили напълно. Бунтарите и лошите момчета, обичани от мен, бяха предвестниците на същите тези особености на собствената ми природа. Обичах и изоставях лошите момчета, но съм им благодарна за това, че ми помогнаха да оцелея и да стана силна и жилава в днешните дни.

*Eрика Джонг е е американска феминистка, поетеса и писателка на бестселъри в жанровете поезия, мемоари и любовен роман. Автор е на "Страх от летене", "Как да спасиш собствения си живот", "Парашути и целувки", "Страх от умиране" и много други. Откъсът е от книгата "Страх от педесетте" в превод на Иван Димитров и Николай Стоянов, изд. „Библиотека 48“.