Светът в теб9 март 2022

Когато един род сам се изтребва – в него изгасват най-древни закони...

Началните строфи на „Бхагавадгита“ разкриват кармичността на братоубийствената война

Кришна и Арджуна на полето Курукшетра, Wikimedia.org

Поемата „Бхагавадгита“ е древен исторически, литературен и духовен паметник. Писана е на санскрит в периода 2 век пр. н. е. и 2 в. Това е разговор между божествената същност Бхагаван Кришна и воина Махатма Арджуна, който те водят на бойното поле Курукшетра, където армиите на враждуващите родове Каурави и Пандави се стягат за смъртоносна битка за царството на предците си.
Слепият цар и баща на Кауравите - Дхритаращра, който не напуска двореца си заради преклонната си възраст, настоява съветникът му Санджая да го информира какво се случва на бойното поле десет дни след началото на битката и след изхвърлянето от колесницата от Арджуна на великия воин от армията на Каурави - Бхишма. Санджая има дадена от Вяса свръхестествена способност да вижда бойните действия от далечна дистанция. Арджуна е един от петимата братя Пандави, но тъй като рода Каурави са техни братовчеди, той се разколебава дали е праведно да убие роднините си заради царство и имоти. Отчаян е и споделя, че за завоюване на трите свята (физически, астрален и каузален) не би желал да убива роднините си, а какво остава само заради земята. Арджуна се обръща за съвет към своя колесничар и учител Кришна, който в отговор му дава напътствия за това как да изпълни воинския си дълг си и същевременно да постигне най-висшата цел – единението с Бог.

Санджая каза:

И ето че богът Кришна, о, Бхарата,

изслуша желанието на Арджуна

и спря могъщата колесница

между двете велики армии.

И посочи към Бхишма и Дрона,

и всички владетели на земята,

и му каза: „Гледай, о, Партха,

всички потомци на Куру събрани!“

Арджуна там видя своите дядовци,

своите тъстове, вуйчовци, внуци,

своите учители и синовете си,

своите братя и стари другари,

своите сродници и благодетели —

строени в двете враждебни армии.

Като видя всички свои роднини

един срещу друг за война строени,

обзет от тъга велика, Арджуна

изрече тези отчаяни думи:

„Сега като виждам своите близки,

о, Кришна, събрани тук да воюват.

всичките крайници ми отмаляват

и от страх ми пресъхва устата,

разтреперва се моето тяло

и косата ми се изправя;

дланта ми изпуска лъка Гандива,

чувствам, че ми е пламнала кожата,

да стоя на крака, нямам сили,

помътнява умът ми объркан.

Твърде зловещи знамения виждам

и не намирам никакво благо

в това изтребление на роднини,

което почва сега, о, Кешава.

Аз не желая победата, Кришна,

нито царството, нито насладите!

За какво ни е царство, Говинда,

или наслади — дори и животът,

щом всички тези, зарад които

желаем царство, наслади, щастие

сега, събрани да се избиват —

отричат богатството и живота?

Тук са моите отци и учители,

и синовете ми, и дедите,

моите тъстове, моите шуреи,

вуйчовци, внуци и други близки.

Не желая смъртта им, Мадхусудана,

дори те моята да желаят,

дори за господство над трите свята —

нежели заради земното царство!

Нима ще бъде за нас наслада

на Дхритаращра рода да избием?

Избивайки злите, о, Джанардана,

сами зъл грях и ние ще сторим.

О, не, на моите братовчеди,

на нашите близки не бих посегнал!

Нима ще бъдем щастливи, Мадхава,

ако с роднинска кръв се облеем?

Макар че те, заслепени от алчност,

може никакво зло да не виждат

в изтреблението на роднини,

ни грях — в насилието над приятели,

нима не трябва ние да мислим

как този грях да предотвратиме,

щом в изтреблението на роднини

виждаме злото, о, Джанардана?

Когато един род сам се изтребва —

в него изгасват най-древни закони,

а щом изгасне изконната правда —

в рода греховност се възцарява.

Когато греховност цари, о, Кешава,

в рода жените се покваряват,

а щом са нечисти жените, Варшнея —

настъпва кастовото смешение.

Това смешение в ада повлича

и рода, както родоубийците.

Пропадат в ада дори предците,

от обредните жертви лишени.

Така убийците на рода си,

донесли смут и кастосмешение,

убиват изконни семейни закони

и върховната родова правда.

А тези хора, о, Джанардана,

чийто родов закон е потъпкан —

во веки ада ще обитават —

така сме чули, така се знае.

О, мрачна участ! Какъв грях огромен

сме решени сега да извършим —

алчни за царска власт и наслади,

се готвим своя род да изтребим.

Превод от санскрит: Йорданка Пейчинова, Владимир Левчев, 1989

Още по темата:

ПОЛЗИТЕ ОТ ЙОГА: Всичко се съдържа в АУМ=ОМ.

Какво е Буда?

Светът в теб

Когато един род сам се изтребва – в него изгасват най-древни закони...

Началните строфи на „Бхагавадгита“ разкриват кармичността на братоубийствената война

Още по темата:

Какво е истинска молитва?

Няма значение колко опасен е пътят пред нас. Той е по-добър от този обратно.

Дете, оперирано от тумор, набира средства за други пациенти с тумор

Планираме ли собствения си живот, преди да се родим?

Промени себе си, промени света

Доброто е заразно

Нещастието вероятно се крие в това, че се стремим усилено да не бъдем нещастни

Д-р Емилова ни подари втори живот

Физически здрава 28-годишна нидерландка избра евтаназията

Как да се освободим от ограничаващите вярвания и постигнем мечтите си

В София на билбордовете е сатаната, стъпил върху човешки череп

Можете да се къпете във водите на Душата на друг човек, като се взирате в очите му

7 съвета за справяне с разочарованието

Нищо в живота не си струва, ако не поемате рискове. Нищо.

Садгуру претърпя спешна мозъчна операция

Н. Казандзакис: Смъртен грях е да насилваш вечните закони