Всяка наша дума, жест и постъпка разкриват цялостната ни същност
Общуваме със самите себе си, вярвайки, че общуваме с другия. А той е само инструмент, с който в повечето случаи си служим твърде неумело...
Илюстрация: Виталий Гаврушченко, Unsplash
Дако казва: „Ние напомняме холограма, всеки фрагмент от която носи цялата информация за личността ни. Най-малкият жест, най-беглият поглед, най-незначителната дума или постъпка не само съдържат цялата ни история, те са цялата ни история."
Никой наш жест, никоя наша постъпка, никое наше чувство не е ново. Ако притежавахме способността да „виждаме" информацията, съдържаща се в една постъпка или в едно чувство, щяхме да обхванем с поглед целия си живот в „сгъстен" вид, разсъждава белгийският автор, станал световноизвестен с произведението си „Изумителните пътища на новата психология".
Това твърдение ни предлага друго виждане за самите нас, цялостно, богато. Позволява ни също да си дадем сметка, че представляваме „резервоари за информация", нито една частица от която не се губи, информация, която остава завинаги складирана и действаща в нас. Подсеща ни, че всичко наоколо заслужава внимание, че самите ние сме достойни за внимание. Забравили сме много неща, изтласкали сме много неща, но те са вътре в нас. Когато гледаме някого, гледа го цялата ни същност, не „тук и сега", а заедно с цялото ни минало, проектирано върху него.
И накрая най-важното: в нас, както и във всичко във вселената, нищо не може да бъде отделено от другите неща, всичко е свързано, независимо от илюзиите, които си правим в това отношение.
На въпроса „Какво търсим в края на краищата?", Дако отговаря: „Обикновено себе си и нищо друго. Всеки от нас е възпитан горе-долу по този начин. Но тъй като това тясно специализирано търсене скоро се оказва безплодно, ние се ориентираме в друга посока. Стремим се да възстановим целостта, която усещаме дълбоко в себе си, но която като че ли сме изгубили някъде по пътя. И се насочваме към другия: приятел, приятелка, познат, с когото смятаме, че имаме прилика. Така личната ни експанзия бележи точка.
Отделен въпрос е колко продължава това. Като си припомним произнесените думи и извършените постъпки, виждаме, че винаги сме се обръщали към другия, изхождайки от себе си; това е очевидно. Аз (си)ти говоря, аз (си)ти казвам, че... аз (се)те обичам и т. н. Общуваме със самите себе си, вярвайки, че общуваме с другия. Произнасяме монолози, сигурни, че водим диалози. Стремим се да се самоубеждаваме, опитвайки се да убедим събеседника. А другият в края на краищата е само инструмент, с който в повечето случаи си служим твърде неумело."
Така, според Дако, тъпчем на място. Не излизаме от себе си. Изпитваме носталгия по някаква неосъществена цел, която не сме в състояние да определим. Изневеряваме на собствената си истина. Тръгваме от себе си и се връщаме към себе си. Съвършен афективен бумеранг. Поели сме по обратния път и сме стигнали до задънена улица.
Аз търся него, той търси мен. Аз съм наблюдателят, а той - наблюдаваният; но аз също съм обект на неговите наблюдения. Аз съм неговото огледало, той - моето. Засега общуваме само чрез отраженията си...
Дали заедно ще поемем към открито море, или ще плаваме покрай брега?
[...]
Никой от двама ни все още не знае накъде отиваме. И всеки от нас ще направи всичко, на което е способен, в зависимост от това, което е. Работата постепенно ще се разгърне и би могла да продължи до безкрай.
Накъде ще се насочим? Може би към откритото море? Но повечето хора се страхуват от него. Да заплаваш по морската шир означава да поемеш пътя към живота, но също и към смъртта на външния ти образ, сблъскал се с истината за себе си.
Още по темата:
Няма значение колко опасен е пътят пред нас. Той е по-добър от този обратно.
Емет Фокс: Ако нямате време за молитва и медитация, ще имате много време за болести и неприятности
Дете, оперирано от тумор, набира средства за други пациенти с тумор
8-годишният Рави изпя прекрасна песен в „Британия търси талант“, подкрепян от лекари, приятели и роднини
Планираме ли собствения си живот, преди да се родим?
Душите ни може да подготвят сцената за определени уроци или възможности
Промени себе си, промени света
Водена от Джо Диспенза медитация е преведена на български език
Доброто е заразно
Винаги можете да помогнете на хора в затруднено положение, само да поискате
Нещастието вероятно се крие в това, че се стремим усилено да не бъдем нещастни
Анна Лембке за болката и невъзможността да се радваме на малкото, защото сме пристрастени към удоволствията
Д-р Емилова ни подари втори живот
Павел Благев сваля 50 кг с плодолечение и вместо да смени става, изкачва Килиманджаро и минава Ел Камино
Физически здрава 28-годишна нидерландка избра евтаназията
Потребители на социалните мрежи от цял свят я разубеждават
Как да се освободим от ограничаващите вярвания и постигнем мечтите си
6 книги за сбъдване на желания
В София на билбордовете е сатаната, стъпил върху човешки череп
Отец Владимир Дойчев громи равнодушието на общинари, клир и вярващи към пропагандата на злото
Можете да се къпете във водите на Душата на друг човек, като се взирате в очите му
Важно е да се прави разлика между естественото охладняване и дълбоко нездравословните връзки
7 съвета за справяне с разочарованието
Отнасяте се към себе си като към машина и забравяте, че вниманието, грижата и самоизключването също са важни
Нищо в живота не си струва, ако не поемате рискове. Нищо.
Дензъл Уошингтън за куража да продължим напред, дори когато ни се струва, че сме се провалили
Садгуру претърпя спешна мозъчна операция
Възстановява се по-бързо от лекарските очаквания
Н. Казандзакис: Смъртен грях е да насилваш вечните закони
Твой дълг е да следваш с доверие безсмъртния ритъм
Пролетното равноденствие е магическо време
Това е ден на чиста енергия, в който да поправите грешките и да създадете слънчево бъдеще за себе си