Светът в тебАтанас Георгиев, Джулия Дар / 29 май 2023

Приказка за Шах Маран

Сияйната царица – митично същество с глава на жена и тяло на змия – е знаела, че от обичта по-велик е само животът

Преданието за Шах Маран се е зародило в историческата област Киликия (сегашна Турция), в градовете Мардин и Тарс – земи, населени днес предимно с кюрди и араби. На персийски и кюрдски език „шах“ означава „цар“, а „мар“ – змия. А според изследователя Павел Серафимов думата „мар, марут“ от тракийски се превежда като „светлина, топлина, мараня“. Така, ако прибавим едно „я“ към името на Шах Маран, на български език то би прозвучало като Сияйната царица. Тя е богиня, митично същество с глава на жена и тяло на змия. И бидейки господарка на змиите, местните хора я считат за владетелка на мъдростта и пазителка на тайните.

Сказанието мълви, че младежът Камасб, или Джамсаб, както още е известен, решил да краде мед със свои приятели. Но по пътя си попаднали в пещера и се изгубили. Приятелите на Камасб успели да намерят изхода и се върнали, а него изоставили в пещерата. Останал сам, той решил да я изследва и така неочаквано попаднал в чудно красива градина, пълна с бели змии, които живеели в единство. Сред тях той разпознал царицата, която имала змийско тяло и глава на красива девойка. Двамата се влюбили и тя започнала да го учи как да лекува с билки.

Минало време, момъкът затъгувал по дома си и пожелал да се върне обратно. Шах Маран много се натъжила, но не можела да го задържи насила. Само го помолила да й обещае, че няма да споменава на никого за нея и царството й. Младежът дал дума и тя му показала как да излезе от пещерата.

Когато се прибрал у дома, до него стигнала вест, че царят на родния му град Тарс се разболял тежко и бил на смъртно ложе. Както и че обявил награда за този, който му доведе Шах Маран, тъй като неговият велик везир го уверил, че ако изяде тялото й, ще оздравее.

Камасб трябвало да избира между обичта си към любимата и верността към своя господар. Избрал второто – довел Шах Маран. Царицата на змиите, като разбрала, че е обречена, поискала да нарежат тялото й на части и да го сварят в глинен съд. Царят трябвало да изяде парчетата, везирът – да погълне отварата, а любимият й – да изпие кръвта. След като всички изпълнили заръката, царят оздравял, везирът умрял, а младежът придобил способности на лечител и мъдрец. Останал без съветника си, царят назначил Камасб за свой велик везир, който да заеме мястото на стария. Но тази приказка се разказва и с различен край, според който змиите от пещерата на Шах Маран, когато научили за смъртта на своята царица, нахапали хората.

град Мардин

Докато слушахме тази история, разказана ни от нашия приятел Туран, когато бяхме в Мардин, си дадохме сметка, че Шах Маран е символът на Познанието по тези земи. Ние знаехме, че Познанието всъщност е информацията, наречена Истина, с която Творецът е създал живота. Затова хората тук смятат Шах Маран за символ на мъдростта. Решихме да потърсим нейно възможно най-красиво изображение и го открихме върху чиния във фабриката за керамика в градчето Аванос в Кападокия. Там попаднахме в един зашеметяващ свят от цветове и форми, наследили древните хетски традиции отпреди хиляди години. Рисунката на Шах Маран беше възхитителна!

А това прекрасно предание пази и много мъдрост, скрита в символиката на думите и образите. Например медът – той не е избран случайно. Като едно от най-съвършените блага на природата можем да го сравним с Познанието. От всички младежи, дръзнали да го търсят, само този, който открил владетелката на змиите (символ на мъдростта и в много други учения), успял да стигне до него. Затова и когато Камасб изпил кръвта й, се превърнал в лечител и мъдрец, а царят на Тарс оздравял, вкусвайки тялото й.

Освен това Шах Маран се изобразява с две глави, едната от които е на опашката й. Първата от тях символизира реалното ни съзнание, което не е предпазено от грешки – затова и тази глава е с рога. От тях висят четири цветчета. Те ни подсказват, че мъдростта трябва да бъде постигната във всяка от четерите посоки на света. Но както казахме, тази ни „глава“ не е безгрешна. Затова човек трябва да се стреми също и към силата на съвестта, която е същинската преграда пред грешките и преддверие към Истината.

Втората глава, увенчана с короната на триединството, символизира подсъзнанието ни. То никога не греши, защото е в пряка връзка с Истината чрез нашето ДНК и третото око. И ако съзнанието ни сбърка в нещо, то подсъзнанието, или интуицията ни, винаги ще ни подскаже верния отговор. Вероятно се питате защо младежът е избрал верността към господаря си пред любовта и защо именно великият везир умира? За да разберем посланието, нека си отговорим на въпроса кое е по-важно – да си жив или да си влюбен?! Не знаем дали ще постигнем съгласие, но нека приемем, че докато си жив, би могъл да се влюбиш още много пъти, но ако си мъртъв – нито веднъж! Камасб избрал живота пред любовта, защото животът е най-висшата ценност.

Нека не забравяме също, че везирът е онзи, който знаел какво ще излекува господаря му. Логично е тогава да е бил наясно и че ако изпие отварата, ще загине. Но все пак е приел участта си, защото на везните на Темида животът се заплаща с живот. След като е поискал живота на Шах Маран, е трябвало да се прости със своя. И се е жертвал за владетеля си.

Защо обаче Шах Маран е приела да загине, за да спаси царя, след като самата тя е притежавала силата дори да убие и тримата? Не е от обич към младежа, защото тук не става дума за земната любов. Коя е всъщност онази висша ценност, заради която си струва да се пожертва тази любов?! Това е благото на народа! И Шах Маран дава живота си заради неговото добруване, защото когато спасиш царя, спасяваш и народа му.

Ако царят беше умрял, везирът щеше да поиска да заеме мястото му. Защото родът на цар, който не се е вслушал в съвета на везира си, разкрил му истината за Шах Маран, не би бил достоен да носи короната. Така би започнал раздор между родовете, който може да доведе до размирици сред хората, и дори до най-лошото – братоубийствена война. Точно това е избегнала Шах Маран със своята саможертва. Предпочела е да спаси живота на любимия си, на един цар и неговия народ пред собствения си живот.

Освен това няма обич насила. И царицата на змиите прекрасно е знаела, че дори да успее да върне възлюбения си обратно, рано или късно той е щял да намрази себе си. Защото всеки, тръгнал по пътя на познанието като Камасб, е съвестен и отговорен. Той би обвинил първо себе си, че не е успял да спаси своя цар и народ, би се презрял и би повехнал.

Шах Маран е знаела, че от обичта по-велик е само животът. Тук важно е не оцеляването на царя, а на рода. Това я прави велика царица, защото с избора си спасява както народа на Камасб, така и предпазва своя от отмъщението на хората, в случай че техният цар беше умрял.

Камасб става новият везир, защото жертва обичта си в името на народа, и ако трябва, пак би го направил. Царят е бил мъдър държавник, след като е оценил по достойнство постъпката на младежа, и затова оздравява. И това е единият край на приказката – в който любовта е жертвана в името на живота.

Според другия завършек, змиите от царството на Шах Маран нахапали хората, след като научили за гибелта на владетелката си. Но не за отмъщение, а защото възжелали да усетят вкуса на тази луда човешка любов, която би пожертвала себе си, но не и човешкото в човека, наречено Живот. Затова и от най-дълбока древност мъдреците и учителите на Човечеството призовават: „Опознай себе си!“. Защо? За да разбере човекът как е устроен всемирът и животът и да бъде негов истински творец. Не всеки е готов за уроците на любовта и не всеки е способен да живее по законите на мъдростта, но всеки може и трябва да равнява делата си по тях.

Разбира се, никой не е предпазен от грешки. И царят може да сбърка и да се разболее, и да се обърне за помощ към Истината, както е бил посъветван от своя везир. Но тук възниква въпросът: как така царят оздравява, изяждайки тялото на Шах Маран, а верният му съветник умира от отварата? Как е възможно първото да е целебно, а второто – отровно? Везирът е прозрял, че познанието, с което се сдобива чрез тялото на богинята, ще помогне на господаря му. Но също така е знаел и че е нужно да отстъпи мястото си на по-подготвения и вещ от него Камасб, тъй като той е бил влюбен и е живеел с Шах Маран, т.е. със символизираната от нея мъдрост. Ето защо е избрал да напусне този свят, но не отровен от отварата. Везирът си е отишъл от радост и щастие, че неговият любим господар е оздравял и че със съвета си е успял да осигури спокойни бъднини на два народа. Да, съществува и такава смърт – от радост и щастие. Но и тя е по Божията воля, защото без нея нищо не се случва!

Преданието за Шах Маран е история за една красива и всеотдайна обич, както и поучителна приказка за всички нас. Защото Познанието не се състои само в натрупване на знания и разбирането им, но и в тяхното прилагане, за да си извлечем сами поука. Ако не си сторил добро в името на живота, без значение дали си богиня, цар или човек от народа, си обречен да потънеш в забвение. Затова е казано, че красотата ще спаси света – ние бихме допълнили, че става въпрос всъщност за красотата на душата. И това също е показано ясно в изображението на богинята, чрез трите рози – по една за духа, за душата и за тялото. Подсъзнанието – втората глава на Шах Маран – сякаш казва „Благодаря!“ с розата, която поднася на съзнанието за това, че е взело вярното решение.

Разказахме ви тази трогателна приказка, за да допринесем към делото на нейните пазители – народа на древна Киликия, съхранявал я в продължение на хилядолетия. Както и за да ви разкрием дълбокото познание, което носи. Така, ако ви се отдаде случай да посетите град Тарс и откриете украшение с лика на Шах Маран, ще можете със смирена усмивка и преклонение не само да се закичите с него, но и да знаете защо го правите и какво символизира то.