Светът в тебПопи Джейми* / 4 юли 2022

Пристрастена към лайкове

Харесвах техния чудесно филтриран живот и след това се връщах в моята нефилтрирана реалност...

снимка: iStock

Кой днес вече си провери Facebook-а? Да, знам, че сте много. Проверих си моя Facebook, проверих си Instagram-а, Twitter-а, изпратих няколко коментара и актуализирах своя Snapchat 14 пъти... Признавам си, аз съм наркоманка, зависима от социалните медии.

Не мога да се измъкна от клопката на това продължение на ръката ми. Социалният ми живот е в него 24/7 и работата ми зависи изцяло от него. Но едва след като се блъснах в стълбове на уличните лампи шести пъти, разхождайки се уж, а всъщност пишейки съобщения, наистина започнах да се замислям колко екстремна е станала моята и на моето поколение мания към технологиите.

Технологията напълно промени естеството, качеството и количеството на нашите социални взаимодействия. Никога досега в историята на човечеството не сме били засипвани с толкова много лична информация за нашите приятели, семейство, познати и дори непознати.

Нашата дигитална идентичност може би е по-важна от физическата ни, защото това е първото, по което съдят за нас. Едва когато промених снимката на профила си с "по-фотошопирана" версия на себе си, акаунтът ми в Tinder стана много по-активен.

Вълната на социалните медии е потопила 2 милиарда души в световен мащаб. Това са отворени комуникационни канали, епоха на открития, образование. Средно човек има пет акаунта в социалните медии и всеки ден прекарва приблизително час и 14 минути в сърфиране в тези мрежи.

Нарастват проблемите с психичното здраве

Още през 2014 г. проучване установи, че американските студенти киснат по тези места по около девет часа на ден. Много е. Наред с този огромен ръст в технологиите, видяхме и друго нарастване - на проблемите с психичното здраве. Според Американската психологическа асоциация най-социално обвързаното поколение -„милениалите“ - са най-стресираното поколение.

Списание Newark писа, че тревожността при младите хора бележи най-високия си ръст от 80 години насам. Според The Times епидемия от депресия връхлетява тийнейджърите. Independent казва: „Тийнейджърската депресия се е увеличила със 70 процента през последните 25 години. Хранителните разстройства са се удвоили само през последните 7 години."

И тази пандемия не поразява само младите. Твърди се, че над 14 милиона възрастни в САЩ се борят с тревожни и стресови разстройства. Когато проучванията започнат да свързват времето, прекарано в социалните медии, с депресията, това не може да не ви накара да се замислите.

Пристрастени към външната валидация

Всички скочихме на влака за споделяне несъзнателно, без да знаем къде ще ни отведе. И много от нас в момента са по-несигурни от всякога, пристрастени към външно валидиране и страдащи от остро емоционално претоварване.

Това, което трябва да се направи, е - просто да се изключим от там, където сме. Но какво ще стане, ако не можете? Ами ако работата ви изисква да сте вътре? Ами ако понякога ви харесва да сте там? Въпросът, който трябва да проучим, е: как да направим нашия онлайн живот по-добър, по-малко токсичен, по-здравословен?

Бях на около 14 години, когато социалните медии завземаха света. Ясно си спомням какъв беше животът преди, за да го сравнявам и определено сега съм по-несигурна. Години наред ежедневието ми вървеше така. Преди дори да светна лампата, стигах до телефона си и започвах да превъртам, да гледам, да коментирам и разбира се да харесвам... харесвам, харесвам, харесвам, харесвам, харесвам, харесвам...

Какво ми се случваше в психологичен план? Бях минала през около 300 души, одобрявах, следвах, празнувах, харесвах техния чудесно филтриран живот и след това се връщах в моята нефилтрирана реалност, без да отделя секунда за "логване", "лайкване" или "тагване". Instagram трябва да се казва Comparegram...

Всичко, което правех, беше да усвоявам информация за живота на всеки друг, освен за моя собствен. Социалните медии ни карат да вярваме, че животът е на върха през цялото време, но в действителност той върви нагоре и надолу. Някои от нас са във високото, други са в ниските нива. Но за това никой не пише. Добре де - почти никой не публикува подробности за най-трудния си ден.

Ние преекспонираме, украсяваме, надуваме и правим живота си да изглежда прекрасен. Не е изненадващо, че много от нас чувстват, че трябва да се справяме по-добре, да бъдем по-добри, да изглеждаме по-добре, просто за да бъдем в крак с илюзията за живота на всички останали около нас.

Нашата все по-изкривена реалност означава, че очакванията ни за живота просто продължават да се повишават, а натискът, който оказваме върху себе си, само за да не бъдем изоставени или отхвърлени, е почти задушаващ. Социалните медии имат способността да увеличават човешките емоции и след това да ви шамаросват с тях всеки ден.

Бих искала социалните медии да не ме засмукват така, но просто не мога да се сдържа. Преди да се усетя, съм в групата на сестрите, майките, братята, собствениците на кучета (приятели на мои приятели) и се чудя защо животът ми не е забавен. Е, поне не толкова забавен, колкото е техният...

Сигурна съм, че на всеки се е случвало да качи снимка или пост и да чака и следи как броят на лайковете расте. Или пък да страда, че това не се случва. Стигнах до там да звъня на приятели, за да ги моля да харесат моя публикация. (Ще следя и лайковете за това мое изказване, не се шегувам...)

Без да го осъзнаваме, ние сме влезли в този порочен кръг от харесване или валидиране на другите и толкова силно жадуващи те валидират и нас.

Защо?

Защо се пристрастяваме? Науката казва: когато получите харесване, това предизвиква освобождаване на допамин и освобождаване на ендорфин в мозъка ви. Очакването за лайкове също е вълнуващо и е част от този химичен процес.

Но ако не получите толкова лайкове, колкото сте очаквали, чувствате, че сте загубили нещо, чувствате се неадекватни, тревожни, раздразнителни. Важи за всички - от инфлуенсърите до абсолютно начинаещите. Лайковете са пристрастяваща валута.

Да установим нова връзка с нашата цифрова идентичност

Нереалистично е да се каже, че всички, които са осъзнали зависимостта си към социалните медии, просто ще се изключат, стигнали сме твърде далеч. Това, върху което трябва да се съсредоточим, е да променим начина си на мислене, да създадем по-любяща и щадяща връзка със себе си и да се надяваме, че разсъждавайки и осъзнавайки опасността, можем да предотвратим влизането в старите негативни капани на пристрастяването.

Опорни точки за връщане в реалността
1. Подгответе се за реално свързване със света
2. Всички изглеждат по-красиви, по-щастливи и по-слаби в социалната мрежа. Не вярвайте.
3. Използвайте социалните медии, за да бъдете вдъхновени и свързани, а не за да потвърдите житейските си избори.
4. Хората споделят това, на което искат да повярвате.
5. Качвайте внимателно. Тази снимка, на която сте полугола след 8 текили може да е по-малко смешна, когато кандидатствате за работа.
6. Бъдете мили с хората онлайн. Всеки лъскав акаунт крие чувствителна душа, бореща се със собствените си демони.
7. Избягвайте превъртането на публикации, ако се чувствате притеснени или тревожни. Вместо това се съсредоточете върху това, което имате, а не върху това, което нямате.
8. Подкрепете себе си преди другите. Отделете време, за да се погрижите за себе си, дори да е само дълбоко вдишване сутрин.
9. Изберете любовта пред харесванията. Любовта прави повече за приятелите, отколкото просто лайкване на снимки, а любовта към себе си е да харесваш собствения си живот, преди да имаш нужда от други.
10. Живейте собствения си живот, не този онлайн. Най-хубавите неща в живота са истински и идват без филтър.

*Попи Джейми - основател на „Happy Not Perfect“, Addicted To Likes, изказване на конференцията TEDxHollywood.