Светът в тебСергей Лазарев / 1 декември 2022

Как да простим

С. Лазарев: „Обиждаме се на този, от когото очакваме нещо"

Худ. Рембранд

— Разбирам, че трябва да изпитвам топли чувства към човека, който ме е оскърбил, но постъпката му все е пред очите и всяко топло чувство се изпарява. Казвам си: „Той е добър, трябва да му простя". А чувствата ми казват: „Той е подлец и негодник и е невъзможно да го обичам". Какво да правя?

— Хайде да поразсъждаваме логично — предложих аз.

Сред нас никога не е имало идеални хора и никога няма да има.

Но всички ние сме гърбави, глухи, слепи, куци телом и духом или душата ни е такава — всички сме обречени да стигнем при Бог. Днес нещо не умеем - утре ще се научим.

Този, който ви е оскърбил, по своята същност си остава Божествен. А в човешки план той ще става все по-добър - ако не днес - утре, ако не утре - то след месец.

Тялото прекъсва своята еволюция, разрушава се. А еволюцията на вътрешните планове продължава. Затова гледайте на човек като на дете, което днес не може да обича, но след време ще се научи.

И най-доброто възпитание е да промениш себе си, защото променяйки себе си - ние променяме света около нас и тези, които са около нас. Но тъй като процесът на възпитание чрез собствена промяна е доста дълъг, можем да включим и втория аспект на възпитанието. Тоест да помогнем на другия човек в развитието му: като в нещо ще простим, в нещо - ще се сдържим.

Процесът на възпитание на друг човек - тоест промените - са тясно свързани с нашата собствена промяна.

И сега за мен да простиш изглежда така:

приемане и признание на Божествената воля в случващото се;
запазване на любовта към този, който ме е обидил. Или по-точно този, чрез когото ми е дадено пречистване;
готовност да се променя аз самият и да помогна благотворно друг да се промени.

Още веднъж искам да подчертая: обиждаме се на този, от когото очакваме нещо. Колкото повече очаквам от един човек, толкова по-големи ще са унинието и обидата ми, ако аз не получа очакваното.

Очакването е зависимост. Колкото повече зависим от човешкото щастие, толкова по-малко любов имаме в себе си и толкова повече са обидите и болката. Значи, колкото по-малко сме настроени да изискваме, да имаме претенции и очаквания - толкова по-бързо (в случая мъжът ви) ще се превърне от продавач в магазина, от който вие изисквате нещо, защото сте си платили - в дете, от което вие нищо не очаквате, а просто разбирате, че да давате любов, внимание и грижа - вече е огромно щастие. И тогава във всяка болка, която той ви носи, ще виждате не злодейство, а своето собствено несъвършенство.

И тогава всяка болка ще ви подтикне не към разрушение, тоест осъждане, обида и отмъщение, а към прошка и собствена промяна. Да простиш на другия - това не е само да запазиш любовта си към него, но и към себе си. Докато сме роби на човешкото щастие, ние сме принудени да тъпчем някого - или другите, или себе си.

Как да стопираме програмата за самоунищожение
1. Преодоляване на най-опасните чувства - униние и отчаяние.
2. Поставяне на ясни цели и осъзнаване към какво се движите. колкото по-висока е целта ви, толкова по-големи са възможностите и енергията ви. висшата цел е единение с Бог.
3. Работа с горделивостта. Горделивостта е отдалечаване от Бог. Бог е любов.
4. Правилно покаяние — промяна на отношението към миналото.
5. Преодоляване на привързаности. Пост, гладуване, периодичен аскетизъм, изключване от всички ситуации.
6. Умение за конфронтация, правилно управление на конфликтите.
7. Сърдечно отношение към Света. Светът е Божественен и прекрасен. Всичко, което ни се случва, ни е дадено свише.
8. Диалектическо мислене.
9. Не живейте в крайности.
10. Изпълнение на 10-те Божи заповеди.
11. Външна активност при вътрешно добродушие.
12. Увереност в себе си.

С.Н. Лазарев, Из "Диагностика на кармата. Книга 8. Диалог с читателите"